1. Филистимците свикаха своите отряди за битка и се събраха при Сокхот в Юдея, и се разположиха на лагер между Сокхот и Азек при Ефес-Дамим.
2. А Саул и израилтяните се събраха и лагеруваха в дъбовата долина, и се приготвяха за битката против филистимците.
3. Филистимците застанаха от едната страна на планината, а израилтяните – от другата страна на планината, така че долината беше между тях.
4. От филистимския лагер излезе юнак на име Голиат, от Гет, висок шест лакътя и една педя.
5. На главата си имаше шлем от бронз и беше облечен с люспеста броня, а бронята му тежеше пет хиляди сикли.
6. На краката си той имаше бронзови наколенки и между плещите си – бронзово леко копие.
7. Дръжката на копието му беше дебела като кросно за тъкане, а желязното острие на копието тежеше шестстотин сикли. И пред него вървеше оръженосец с голям щит.
8. Той застана и завика към израилските редици, казвайки: „Защо сте излезли, подредени за битка? Не съм ли аз филистимец, а вие – слуги на Саул? Изберете си един мъж и нека слезе при мене.
9. Ако той може да се бие с мене и ме убие, ние ще ви бъдем роби. Но ако аз го надвия и го убия, вие ще ни бъдете роби и ще ни робувате.“
10. Филистимецът каза също: „Днес аз ще посрамя израилските бойни редици. Дайте ми един мъж и ще се бием двамата.“
11. Когато Саул и всички израилтяни чуха тези думи на филистимеца, разтрепериха се и много се уплашиха.
12. Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем в Юдея на име Йесей, който имаше осем синове. В дните на Саул този мъж беше най-стар сред мъжете.
13. Тримата по-големи Йесееви синове отидоха на война със Саул. Имената на тримата му синове, които потеглиха на война, бяха: на първородния – Елиав, на втория – Аминадав, на третия – Сама.
14. Давид беше най-малък. Тримата по-големи отидоха със Саул,
15. а Давид се върна във Витлеем, за да пасе овцете на баща си.
16. Филистимецът излизаше сутрин и се представяше вечер четиридесет дена.
17. Йесей каза на сина си Давид: „Вземи за братята си тази ефа препечено жито и тези десет хляба и ги занеси бързо на братята си в лагера.
18. А тези десет пити сирене занеси на хилядника, виж дали братята ти са добре и донеси вест от тях.
19. Саул и братята на Давид, и всички израилски“ мъже бяха в дъбовата долина, воювайки с филистимците.
20. И Давид стана сутринта рано, остави овцете на пазач, натовари храната и тръгна, както му беше заповядал Йесей. Пристигна в лагера, когато войската излизаше в боен ред и надаваше боен вик.
21. Тогава израилтяните и филистимците разположиха бойните си редици едни срещу други.
22. Давид остави товара си при пазача на обоза, изтича към бойните редици и като ги достигна, попита братята си как са.
23. Докато той разговаряше с тях, ето юнакът филистимец от Гет на име Голиат излезе от филистимските редици и започна да изрича обичайните си думи; и Давид го чу.
24. А всички израилтяни, като видяха мъжа, избягаха от него и много се уплашиха.
25. Израилтяните казаха: „Виждате ли този мъж, който излезе? Той излезе, за да хули Израил. Но царят ще възнагради мъжа, който би го убил, с голямо богатство и дъщеря си ще му даде, а и дома на баща му би освободил от данък.“
26. Тогава Давид попита мъжете, които стояха с него: „Какво ще бъде направено за мъжа, който убие този филистимец и заличи позора на Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, който хули бойните редици на живия Бог?“
27. И народът му повтори същите думи: „Царят ще направи това и това за мъжа, който го убие.“
28. А Елиав, най-големият брат, чу какво той говореше на мъжете. Елиав се разгневи много срещу Давид и каза: „Защо си дошъл? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз познавам твоята горделивост и лошото ти сърце. Дошъл си само да гледаш сражението.“
29. А Давид каза: „Какво съм сторил сега? Това са само думи!“
30. И се обърна към един друг и попита същото, а народът му отвърна със същите думи както преди.
31. Разчуха се думите, които Давид говореше, и ги съобщиха на Саул, и той го повика.
32. И Давид каза на Саул: „Нека никой не пада духом. Твоят служител ще отиде и ще се бие с този филистимец.“
33. Но Саул каза на Давид: „Не можеш да отидеш срещу този филистимец и да се сражаваш с него. Ти си още юноша, а той е войн от младини.“
34. А Давид отвърна на Саул: „Твоят служител пасеше овцете на своя баща. Когато дойдеше лъв или мечка и отвлечеше овца от стадото,
35. аз се спусках след тях, удрях ги и ги изтръгвах от устата им. А когато се надигаха срещу мене, сграбчвах ги за гърлото, удрях ги и ги убивах.
36. Така твоят слуга е убивал лъв и мечка и на този необрязан филистимец ще се случи същото като с тях, понеже похули бойните редици на живия Бог.“
37. Давид каза още: „Господ, Който ме избавяше от лапата на лъва и от лапата на мечката, Той ще ме спаси от ръката на този филистимец.“ И Саул каза на Давид: „Върви и нека Господ да бъде с тебе!“
38. Саул облече Давид с дрехата си, постави на главата му бронзов шлем и му надяна ризница.
39. Давид запаса меча му върху дрехите си и се опита да ходи, понеже не се беше опитвал да ходи с такова въоръжение. И Давид каза на Саул: „Не мога да ходя с това, понеже не съм свикнал.“ Давид сне всичко това от себе си.
40. И той взе своята тояга в ръката си и си избра пет гладки камъка от потока, и ги постави в овчарската торбичка, която му служеше за паласка. С прашката в ръка той тръгна към филистимеца.
41. И филистимецът тръгна, като вървеше и се приближаваше към Давид, а щитоносецът му беше пред него.
42. И когато филистимецът погледна и видя Давид, презря го, понеже беше юноша, рус и с хубави очи.
43. Тогава филистимецът попита Давид: „Куче ли съм, че си тръгнал към мене с тояга?“ И филистимецът прокле Давид в името на боговете си.
44. Филистимецът каза на Давид още: „Само ела при мене и ще дам тялото ти на небесните птици и на дивите животни.“
45. Тогава Давид отвърна на филистимеца: „Ти идваш срещу мене с меч, дълго копие и късо копие за хвърляне, но аз идвам против тебе в името на Господ Вседържител, Бога на Израилевото войнство.
46. Днес Господ ще те предаде в ръката ми и аз ще те убия и ще отсека главата ти. Тогава ще дам още днес твоя труп и труповете на филистимската войска на небесните птици и на дивите животни и цялата земя ще узнае, че в Израил има Бог.
47. И всички, които са се събрали, ще узнаят, че не с меч или копие спасява Господ, защото сражението е на Господа и Той ще ви предаде в ръцете ни.“
48. Филистимецът продължи да върви и да се приближава към Давид и тогава Давид побърза и изтича към бойните редици, за да пресрещне филистимеца.
49. И Давид бръкна с ръка в торбичката, взе оттам един камък, хвърли го с прашката и улучи филистимеца в челото. Камъкът се заби в челото му и той падна по лице на земята.
50. Така Давид надви с прашка и камък филистимеца; удари го и го уби, без Давид да има меч в ръка.
51. Тогава Давид се затича и застана до филистимеца, взе меча му, изтегли го от ножницата, уби го и отсече главата му.Когато филистимците видяха, че техният юнак умря, побягнаха.
52. Тогава мъжете от Израил и Юдея се вдигнаха, нададоха боен вик и преследваха филистимците до входа на Гет и портите на Екрон. И убитите филистимци лежаха по пътя от Шаарим до Гет и Екрон.
53. След като израилтяните се върнаха от голямото преследване на филистимците, оплячкосаха и лагера им.
54. А Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Йерусалим, но оръжието му постави в шатрата си.
55. Когато Саул видя Давид да излиза срещу филистимеца, попита военачалника Авенир: „Авенире, чий син е този юноша?“ Авенир отвърна: „Жив да си, царю, не зная.“
56. Тогава царят каза: „Запитай сега чий син е този младеж!“
57. И когато Давид се връщаше, след като уби филистимеца, Авенир го взе и го доведе при Саул, а главата на филистимеца беше в ръката му.
58. И Саул го попита: „Чий син си, млади човече?“ Давид отговори на Саул: „Син съм на твоя слуга Йесей от Витлеем.“