1. А когато Самуил остаря, постави своите синове за съдии над Израил.
2. Името на първородния му син беше Йоил, а името на втория му син – Авия; те бяха съдии във Вирсавия.
3. Но синовете му не вървяха по неговите пътища, а търсеха своята изгода: вземаха подкупи и опорочаваха правосъдието.
4. Тогава всички израилски старейшини се събраха, дойдоха при Самуил в Рама
5. и му заявиха: „Ето ти остаря, а синовете ти не вървят по твоите пътища. Затова постави ни цар, който да ни управлява, както е при другите народи.“
6. Това нещо беше лошо в очите на Самуил – когато те настояваха: „Дай ни цар, който да ни управлява.“ Затова Самуил отправи молитва към Господа.
7. И Господ рече на Самуил: „Послушай народния глас за всичко, което ти казват; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам повече над тях.
8. Както те постъпват от времето, когато ги изведох от Египет, и до днес, като Ме изоставиха и служеха на други богове, така постъпват и с тебе.
9. Затова послушай гласа им. Но ги предупреди и им съобщи какви права има царят, който ще господарува над тях.“
10. Самуил извести на народа, който искаше от него цар, всички тези думи на Господа.
11. Той каза също: „Ето какви ще бъдат правата на царя, който ще царува над вас: той ще взема синовете ви и ще ги поставя на своите колесници като свои конници. Те ще препускат пред колесницата му.
12. Едни ще постави да му бъдат хилядници и петдесетници, други да му обработват нивите, да жънат житото му и да му правят бойно оръжие и всичко необходимо за колесниците му.
13. Ще взима дъщерите ви да варят миро, да готвят ястие и да пекат хляб.
14. Ще взима най-добрите от вашите ниви, лозя и маслинови градини и ще ги раздаде на слугите си.
15. Ще взима десятъка от посевите ви и от лозята ви и ще го дава на евнусите си и на слугите си.
16. Ще взима слугите ви и слугините ви, най-добрите ви младежи и ослите ви и ще ги използва за своя работа.
17. Ще взима десятък от дребния ви добитък, а и самите вие ще му бъдете слуги.
18. Тогава ще завикате за помощ заради царя, когото сте си избрали, но Господ няма да ви чуе.“
19. Обаче народът не пожела да послуша Самуил и потвърди: „Не, нека има цар над нас
20. и ние ще бъдем като всички народи. Нашият цар ще ни съди, ще бъде наш предводител и ще води нашите войни.“
21. След като Самуил изслуша всички тези думи на народа, той ги предаде на Господа.
22. А Господ каза на Самуил: „Послушай желанието им и им постави цар.“ Затова Самуил каза на израилтяните: „Разотидете се – всеки в града си.“