глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31

Старият Завет

Новият Завет

Първо Царе 24 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

Давид пощадява Саул

1. А Давид се махна оттам и живееше в недостъпни места край Ен-Гади.

2. И когато Саул се завърна от преследването на филистимците, съобщиха му: „Ето Давид е в пустинните места при Ен-Гади“.

3. Тогава Саул взе три хиляди мъже, подбрани от цял Израил, и тръгна да търси Давид и хората му по скалите на планината Дивите кози.

4. И по пътя отиде при овчите кошари и там имаше пещера. Саул влезе по нужда, а Давид и хората му седяха навътре в пещерата.

5. И хората на Давид му казаха: „Ето деня, за който Господ ти каза: „Ето Аз ще предам твоя враг в ръцете ти и ще направиш с него, каквото смяташ за добро.“ Тогава Давид стана и отряза края на Сауловата горна дреха.

6. Но след това сърцето на Давид трепна поради това, че отряза края на Сауловата горна дреха.

7. И каза на хората си: „Да ме пази Господ да не сторя това на своя господар, на помазаника Господен, да сложа ръка на него, понеже той е помазаник на Господа.“

8. И Давид сдържа хората си с тези думи и не им позволи да нападнат Саул.А Саул стана, излезе от пещерата и потегли по пътя.

9. След това Давид стана, излезе от пещерата и викна към Саул: „Господарю мой, царю!“ Саул се огледа назад, а Давид сведе лице до земята и се поклони.

10. Тогава Давид попита Саул: „Защо се вслушваш в думите на хората, които казват: „Ето Давид ти желае злото“?

11. Ето днес твоите очи виждат, че Господ те предаваше сега в моите ръце в пещерата и ми казваха да те убия. Но аз те пощадих и казах: „Няма да вдигна ръката си срещу своя господар, понеже е помазаник на Господа.“

12. Погледни, татко мой, и виж края на твоята връхна дреха в ръката ми, защото отрязах края на дрехата ти, но не те убих. Знай и разбери, че в ръката ми няма зло и престъпление и не съм съгрешил против тебе, а ти искаш да отнемеш живота ми.

13. Нека Господ отсъди между мене и тебе. Нека Господ да ти въздаде за мене, но моята ръка няма да се вдигне срещу тебе.

14. Както казва старата поговорка: „От беззаконници произлиза беззаконие.“ Затова моята ръка няма да се вдигне срещу тебе.

15. Против кого е излязъл израилският цар? Кого преследваш? Едно мъртво куче! Една бълха!

16. Нека Господ да бъде съдията и да отсъди между мене и тебе. Нека види, да разследва делото ми и да ме избави от ръката ти.“

17. И след като Давид завърши с тези думи, тогава Саул каза: „Твоят глас ли е това, Давиде, сине мой?“ И Саул извиси гласа си, заплака

18. и каза на Давид: „Ти си по-справедлив от мене, защото ми отвърна с добро, а аз ти мислех злото.

19. Ти показа днес това, като ми направи добро: не ме уби, когато Господ ме предаде в ръката ти.

20. Защото, ако някой намери врага си в притеснение, ще го остави ли по пътя невредим? Господ да ти въздаде добро за това, което ти направи днес.

21. И ето сега аз зная, че наистина ще бъдеш цар и че царството на Израил ще се укрепи чрез ръката ти.

22. Закълни ми се сега в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мене и няма да заличиш името ми от бащиния ми дом.“

23. И Давид се закле на Саул и Саул тръгна за дома си, а Давид и хората му се върнаха на недостъпното място.