1. Когато обаче народът видя, че Мойсей се забави да слезе от планината, събра се при Аарон и поиска от него: „Стани и ни направи богове, които да вървят пред нас, понеже не знаем какво се е случило с този човек, с Мойсей, който ни изведе от Египет.“
2. Аарон им отговори: „Вземете златните обеци, които носят вашите жени, синове и дъщери и ми ги донесете.“
3. Всички взеха златните обеци, които те носеха на ушите си, и ги донесоха на Аарон.
4. Той ги взе от ръцете им, изля от тях образ на теле и го обдяла с длето. Тогава те казаха: „Ето, Израилю, твоите богове, които те изведоха от Египет!“
5. Когато Аарон видя това, построи жертвеник пред телето и провъзгласи: „Утре е празник, посветен на Господа.“
6. На следващия ден станаха рано и принесоха всеизгаряне и предложиха мирни жертви. Народът седна да яде и да пие, а после започна да се весели.
7. Затова Господ каза на Мойсей: „Тръгни, слез, защото пропадна твоят народ, който ти беше извел от Египет.
8. Те бързо се отклониха от пътя, по който им заповядах да вървят. Изляха си теле, поклониха му се и принесоха пред него жертви с думите: „Ето Израилю, твоите богове, които те изведоха от Египет“!“
9. Господ каза още на Мойсей: „Наблюдавах този народ и видях, че това е твърдоглав народ.
10. И така, остави Ме, нека се разпали гневът Ми против тях и да ги изтребя. А тебе ще превърна във велик народ.“
11. Но Мойсей започна да умолява Господа, своя Бог, с думите: „Защо, Господи, да се разпалва гневът Ти против Твоя народ, който Ти изведе с велика сила и с мощна ръка от Египет?
12. Защо да казват египтяните: „Със зла умисъл ги изведе Той, за да ги погуби в планините и да ги изтреби от земята.“ Отклони разпаления Си гняв и отмени наказанието на Своя народ.
13. Спомни си за Своите служители Авраам, Исаак и Израил, на които Ти се кле в Себе Си с думите: „Ще умножа и преумножа потомството ви като небесните звезди, а цялата тази земя, за която говорих, ще дам на потомството ви и ще я притежават вечно“.“
14. Тогава Господ отмени тежката беда, която каза, че ще причини на Своя народ.
15. След това Мойсей тръгна и слезе от планината. В ръцете си държеше двете скрижали на свидетелството, начертани от двете страни с писмена: и на едната, и на другата страна бе писано.
16. Скрижалите бяха Божие дело и написаното, начертано на тях, беше Божие писмо.
17. Когато Иисус Навин чу гласовете на народа, който викаше силно, каза на Мойсей: „Това са бойни викове в лагера.“
18. Мойсей обаче отговори: „Това не са победни викове, нито рев поради поражение. Аз чувам звуци на хора, които пеят.“
19. Щом Мойсей наближи до лагера и видя телето и хората, пламна от гняв и хвърли скрижалите от ръцете си и ги строши в подножието на планината.
20. После взе телето, което бяха направили, изгори го в огън, стри го на прах, разпръсна го по водата и даде на израилтяните да пият от нея.
21. Затова Мойсей каза на Аарон: „Какво ти е направил този народ, че си го въвел в голям грях?“
22. В отговор Аарон каза: „Не се гневи, господарю мой! Ти сам знаеш колко зъл е този народ.
23. Те ми казаха: „Направи ни богове, които да вървят пред нас; защото не знаем какво стана с Мойсей, с този човек, който ни изведе от Египет.“
24. А аз им отговорих: „Който има злато, нека го представи.“ Те ми го дадоха. Аз го хвърлих в огъня. Така се получи това теле.“
25. Мойсей видя, че този народ се е изродил, понеже Аарон бе допуснал той да се изроди за срам сред враговете му.
26. Застана пред вратите на лагера и викна: „Който е за Господа, да дойде при мен!“ Тогава при него се събраха всички левити.
27. Той им нареди: „Така говори Господ, Бог Израилев: „Всеки да препаше своя меч на бедрата си! Минете навсякъде през лагера от врата до врата и всеки да убива брата си, всеки приятеля си, всеки сънародника си“!“
28. Левитите постъпиха според заповедта на Мойсей: в този ден от народа паднаха убити около три хиляди души.
29. Защото Мойсей беше казал: „Днес всеки един от вас да посвети ръцете си на Господа, насочени против сина му и брат му, за да ви се даде днес благословение.“
30. На другата сутрин Мойсей каза на народа: „Вие извършихте голям грях. Ето защо аз ще възляза при Господа. Може би ще мога да издействам прошка за вашия грях.“
31. Мойсей се върна при Господа и каза: „О, този народ съгреши, направи си божество от злато.
32. А сега, ако благоволиш – прости им техния грях. Ако ли не – заличи и мене от книгата Си, която Ти си написал.“
33. А Господ отговори на Мойсей: „Само този, който е съгрешил пред Мене, ще залича от книгата Си.
34. Но ти отиди, води този народ към мястото, за което съм ти заповядал. Ето Моят ангел ще върви пред тебе. Но когато настъпи денят на отмъщението Ми, ще се разплатя с тях за греха им.“
35. Господ порази народа за направеното теле, което Аарон бе изработил.