1. „И ето правните наредби, които ще им представиш:
2. „Ако купиш роб евреин, нека работи шест години, а на седмата нека бъде освободен безвъзмездно.
3. Ако е дошъл сам, сам да си излезе. Ако е женен, да бъде освободена заедно с него и жена му.
4. Ако пък неговият господар му е дал жена и тя му е родила синове и дъщери, жената и децата ѝ да останат при господаря ѝ, а той да бъде освободен сам.
5. Но ако робът обяви: Обичам господаря си, жена си и децата си, не искам да бъда освободен,
6. тогава господарят му да го заведе пред Божия съд и да го изправи при градската порта или при стълба на градската порта, и нека господарят му продупчи с шило ухото му и той да остане завинаги негов роб.
7. Ако някой продаде дъщеря си да бъде робиня, тя не бива да бъде освобождавана, както робите.
8. Ако тя не бъде угодна на господаря си, след като се е сгодил за нея, нека позволи да я освободят; но на чужденци да я продаде той не е властен, когато сам я е отхвърлил.
9. Ако ли я сгоди за сина си, да постъпи с нея според правото на дъщерите.
10. Ако си вземе още една, първата не бива да се остави без храна, дрехи и съпружеско съжителство.
11. Не направи ли за нея тези три неща, нека тя си отиде от него безвъзмездно, без откуп“.“
12. Който удари човек смъртоносно, непременно да бъде предаден на смърт;
13. но ако това стане неволно, а Бог е допуснал това, тогава Аз ще ти покажа място за убежище.
14. Ако някой преднамерено и коварно убие ближния си, вземи го и от жертвеника Ми, за да бъде умъртвен.
15. Който удари баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.
16. Който открадне човек и го продаде или се намери в ръцете му, да бъде убит.
17. Който злослови за баща си или майка си, да бъде убит.
18. Когато някои се карат и единият човек удари другия с камък или с юмрук и този не умре, а легне на легло,
19. то, ако стане и излиза от къщи, подпирайки се с тояга, онзи, който е нанесъл удара, не заслужава смърт, а само да му плати за денгуба и да му плати за лекуване.
20. А който удари роба си или слугинята си с тояга и те умрат от ръката му, да бъде наказан;
21. но ако те преживеят един или два дена, той не бива да се наказва, защото те са негови пари.
22. Когато някои се бият и ударят бременна жена, така че тя пометне, но друга повреда няма, тогава от виновния да се вземе глоба, каквато му наложи мъжът на жената, и той да я заплати пред съдии.
23. Ако пък е нанесена повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,
24. око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак,
25. изгоряло за изгоряло, рана за рана, ударено за ударено.
26. Ако някой удари роба си в окото или робинята си в окото и го повреди, заради окото да ги освободи.
27. Ако избие зъб на роба си или на робинята си, да ги освободи заради зъба.
28. Ако вол причини смърт чрез убождане на мъж или жена, да бъде убит с камъни волът и месото му да не се яде; а притежателят на вола остава без наказание.
29. Ако обаче волът е бил бодлив от по-напред, като това е било известно на стопанина му, който обаче не го е ограничавал, и той е убил мъж или жена, тогава волът да бъде убит с камъни и стопанинът му да бъде предаден на смърт.
30. Ако му се определи откуп, нека за спасяване на живота си даде откуп, колкото му се определи.
31. Било, че вол прободе син или прободе дъщеря, да се постъпва с него според същата тази правна наредба.
32. Ако волът смъртно прободе роб или робиня, да се заплатят на господаря им тридесет сикли сребро, а волът да бъде убит с камъни.
33. Ако някой остави дълбока яма отворена или ако изкопае такава яма, без да я покрие, и в нея падне вол или осел,
34. собственикът на ямата трябва да заплати, да даде пари на стопанина им, а трупът остава за него.
35. Ако нечий вол причини смърт чрез убождане на вола на съседа му, да продадат живия вол и да разделят стойността му наполовина; също и убития да си разделят наполовина.
36. Ако пък се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, без стопанинът му да го е ограничавал, той да заплати вол за вол, а убитият остава за него.
37. Ако някой открадне вол или овца и ги заколи или продаде, да заплати пет вола за вол и четири овце за овца.