глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40

Старият Завет

Новият Завет

Изход 22 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

1. В случай че някой завари крадец да подкопава и бъде ударен така, че той умре, да не се иска проливане на кръв за него.

2. Но ако над него слънцето вече е изгряло, да се иска проливане на кръв за него. Крадецът трябва да заплати. Ако това не му е възможно, да продадат самия него, за да се покрие откраднатото;

3. ако откраднатото се намери в ръцете му още живо, било вол, осел или овца, трябва да заплати двойно.

4. Ако някой допусне да се опасе нива или лозе, като пусне животното си да пасе в чужда нива, трябва да обезщети с най-доброто от нивата си и с най-доброто от лозето си.

5. Ако се появи огън, обхване трънака и изгори кръстците или класовете, или нивата, тогава този, който е причинил пожара, трябва да заплати.

6. Когато някой предаде на друг сребро или вещи за съхраняване и те бъдат откраднати от къщата му, ако се намери крадецът, той трябва да плати двойно.

7. Но ако не се намери крадецът, тогава собственикът на къщата трябва да се заведе пред Божия съд, за да се разбере дали е сложил ръка върху имота на ближния си.

8. При всяко тъжбено дело за вол, осел, овца, дреха, за всяко изгубено нещо, за което някой каже, че е негово, делото между двамата трябва да дойде пред Божия съд: когото осъдят съдиите, той да заплати на ближния си двойно.

9. Ако някой предаде на друг за пазене осел, вол, овца или друг някакъв добитък и този добитък умре или се нарани, или бъде откаран, без да го види някой,

10. нека бъде положена клетва пред Господа от двамата, че онзи, който е приел, не е сложил ръка върху имота на ближния си; и стопанинът трябва да приеме тази клетва, а другият да не плаща.

11. Но ако нещо бъде откраднато от него, трябва да заплати на стопанина му;

12. обаче ако бъде разкъсано от звяр, нека го донесе за доказателство: разкъсаното няма да се плаща.

13. Ако някой заеме от друг добиче и то бъде наранено или умре, без да е бил стопанинът му при него, трябва да заплати;

14. но ако стопанинът му е бил при него, няма да плаща; ако е било наето с пари, те ще отидат за наема.

Закон за посегателството над личността

15. Ако някой прелъсти несгодена девица и преспи с нея, да даде откуп за нея и да я вземе за жена.

16. Но ако бащата откаже да се съгласи, трябва да заплати в пари според откупа за девиците.

17. Магьосница жива да не оставиш.

18. Всеки скотоложник да бъде предаден на смърт.

19. Който принася жертви на божество освен само на Господа, да бъде изтребен.

20. Чужденец да не потискаш, нито да го угнетяваш, защото и вие бяхте чужденци в Египет.

21. Да не угнетявате нито вдовица, нито сираче.

22. Ако ги притесняваш и те извикат към Мене, Аз ще послушам вика им;

23. тогава гневът Ми ще се разпали, с меч ще ви избия, жените ви ще останат вдовици, а децата ви – сираци.

24. Ако дадеш назаем пари на някой беден твой съсед сред народа Ми, да не постъпваш с него като лихвар – не му налагай лихва.

25. Ако вземеш дрехата на ближния си в залог, върни я до залез слънце,

26. защото тя за него е единствената завивка, тя е покривало за тялото му: с какво ще спи той? И когато викне към Мене, Аз ще го чуя, защото съм милостив.

27. Бога не проклинай и началника на твоя народ не хули!

28. Не закъснявай да Ми принасяш първите плодове от вършитбата и от твоето ново вино. Първородния от синовете си да Ми посветиш.

29. Същото прави с вола си и с овцата си – седем дена да бъдат при майка си, а на осмия ден ги посвети на Мене.

30. Свети човеци трябва да бъдете за Мене! Затова не яжте месо, разкъсано от полски зверове, а го хвърляйте на псетата.