1. А Мойсей отговори: „Ако те не ми повярват и не се вслушат в призива ми, а кажат: „Господ не ти се е явявал“?
2. Господ го попита: „Какво е това в ръката ти?“ Той отговори: „Тояга.“
3. Тогава Господ заповяда: „Хвърли я на земята.“ Той я хвърли на земята и тоягата стана на змия, и Мойсей побягна от нея.
4. Но Господ каза на Мойсей: „Протегни ръката си и я хвани за опашката.“ Той протегна ръката си и я хвана; и тя стана пак тояга в ръката му.
5. „Това е, за да повярват, че ти се е явил Господ, Бог на бащите им, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.“
6. Господ му каза още: „Постави ръка в пазвата си.“ Той постави ръка в пазвата си и я извади от пазвата си, и ето ръката му бе побеляла от проказа като сняг.
7. Тогава Той му заповяда: „Пак постави ръка в пазвата си.“ Той постави ръка в пазвата си и я извади от пазвата си, и ето тя пак стана такава, каквото бе тялото му.
8. „Ако те не повярват и не се убедят от първата личба, те ще повярват на втората личба;
9. ако ли не повярват и на тези две личби и не послушат гласа ти, вземи вода от Нил и я излей на сухата земя; и водата, взета от Нил, ще се превърне в кръв на сухата земя.“
10. Но Мойсей каза на Господа: „Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив. Такъв си бях по-рано, такъв съм и откак почна да говориш със Своя раб: аз говоря тежко и заеквам.“
11. Но Господ му възрази: „Кой е дал уста на човека? Кой го прави ням или глух, да има зрение или да е сляп? Нали Аз, Господ?
12. И така, отиди и Аз ще бъда с устата ти и ще ти посоча какво да говориш.“
13. Той обаче отговори: „Моля ти се, Господи, определи за пратеник друг, когото искаш да изпратиш.“
14. Тогава Господ се разгневи на Мойсей и каза: „Нали имаш брат – левита Аарон? Аз зная, че той може добре да говори. Ето той ще излезе да те посрещне и като те види, сърдечно ще се зарадва.
15. Ти ще говориш на него и ще поставяш думите в устата му, а Аз ще бъда с неговата и с твоята уста и ще ви посоча какво да правите.
16. Той ще говори на народа вместо тебе; и така той ще ти бъде уста, а ти ще го ръководиш като Бог.
17. А тази тояга вземи в ръката си: с нея ти ще извършваш личби.“
18. След това Мойсей тръгна и се върна при тъста си Йотор и му каза: „Искам да отида и да се завърна при сънародниците си, които живеят в Египет, за да видя дали са още живи.“ Йотор отговори на Мойсей: „Отиди с мир.“
19. В мадиамската земя Господ каза на Мойсей: „Отиди, върни се в Египет, защото умряха всички, които искаха да те погубят.“
20. Тогава Мойсей взе жена си и синовете си, качи ги на осел и тръгна за египетската земя; а Божията тояга той взе в ръката си.
21. Господ каза на Мойсей: „Когато се завърнеш в Египет, внимавай да извършиш пред фараона всички чудеса, които съм ти дал в твоя власт; но Аз ще направя упорито сърцето му и той няма да пусне народа.
22. Кажи на фараона: „Така говори Господ: Израил е Мой първороден син;
23. заповядвам ти: Пусни сина Ми да Ми извърши служба; ако откажеш да го пуснеш, ето Аз ще убия първородния ти син.“
24. По пътя, на мястото за нощуване, Господ срещна Мойсей и искаше да го умъртви.
25. Тогава Сепфора взе остър камък, обряза крайната плът на сина си и като я хвърли при краката на Мойсей, каза: „Ти си ми кръвен младоженец.“
26. Тогава Господ отстъпи от него. След това тя каза: „Кръвен младоженец – поради обрязването.“
27. А Господ беше казал на Аарон: „Отиди в пустинята да посрещнеш Мойсей.“ Той тръгна, срещна го при Божията планина и го целуна.
28. Мойсей извести на Аарон всички думи на Господа, с които Той му бе възложил пратеничество, и всички личби, които му бе определил да извърши.
29. Тогава Мойсей и Аарон отидоха и събраха всички старейшини на Израил.
30. Аарон оповести всички думи, които Господ бе говорил на Мойсей; а Мойсей извърши личбите пред народа.
31. Тогава народът повярва. Когато те чуха, че Господ проявил грижа за израилтяните и видял неволята им, наведоха се и се поклониха.