1. В годината, когато умря цар Озия, видях Господ, седнал на висок и издигнат престол. И полите на дрехата Му изпълваха целия храм.
2. Над него стояха серафими. Всеки от тях имаше шест крила: с две покриваше лицето си, с две покриваше краката си и с две летеше.
3. И извисяваха глас един към друг: „Свят, свят, свят е Господ Вседържител! Цялата земя е изпълнена с Неговата слава!“
4. И праговете се разклатиха от гласа на викащия и храмът се изпълни с дим.
5. Тогава казах: „Горко ми, понеже загинах, понеже съм човек с нечисти устни и живея сред народ с нечисти устни, а очите ми видяха Царя, Господ Вседържител.“
6. Тогава при мене долетя един от серафимите. Той носеше в ръката си разпален въглен, взет с клещи от жертвеника,
7. докосна устата ми и каза: „Ето това докосна устните ти и твоето беззаконие се отне и твоят грях се очисти.“
8. И чух гласа на Господа, Който казваше: „Кого да изпратя? И кой ще отиде заради нас?“И аз казах: „Ето ме, изпрати мене.“
9. Тогава Той каза: „Иди и кажи на този народ: „С уши ще чуете и няма да разберете, с очи ще гледате и няма да видите.“
10. Защото сърцето на този народ е закоравяло – с уши трудно слушат и са затворили очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, и да се обърнат да ги спася.“
11. Тогава попитах: „Колко дълго, Господи?“Той отговори: „Докато градовете станат развалини и запустеят, къщите останат без обитатели; и докато тази земя се разруши и опустоши.“
12. И Господ ще изгони надалече хората и изоставените места сред страната ще бъдат много.
13. А ако остане и една десета от тях, ще се върне и ще бъде като терпентиново дърво и като дъб, дървото е паднало, но неговият дънер е останал; святото семе ще бъде дънерът ви.