1. Слушайте Ме, острови, и внимавайте, далечни народи: Господ Ме призова още от раждането Ми, от утробата на майка Ми призова Моето име.
2. Той превърна устата Ми в остър меч, покри Ме със сянката на ръката Си, изостри Ме като лъскава стрела и Ме пазеше в Своя колчан.
3. Той Ми каза: „Ти, Израилю, си Мой служител, чрез Тебе Аз ще се прославя.“
4. Но Аз си помислих: „Напразно се трудих, изтощавах силата Си за нищо и напразно, стремежът Ми към правота е към Господа и наградата Ми е у Моя Бог.“
5. Ето сега говори Господ, Който още от майчината утроба Ме направи Свой служител, за да върна към Него Яков и да се събере при Него Израил; така аз бях прославен в очите на Господа и Моят Бог беше Моята сила.
6. Той каза: „Малко нещо е Ти да Ми бъдеш служител, за да се възстановят племената на Яков и да се завърнат останалите от Израил. Но Аз ще Те превърна в светлина за народите, та спасението да достигне чрез Мене до краищата на земята.“
7. Така Господ, Изкупителят на Израил, Всесветият му Бог, говори към този, който е презиран от всички, от когото народът се гнуси, към Служителя на владетелите: „Царе ще видят всичко това и ще станат с благоговение; князе ще се поклонят заради Господа, Който е верен, заради Всесветия на Израил, Който Те е избрал.“
8. Господ говори така: „В благоприятно време Те чух и в ден на спасение Ти помогнах; и Аз ще Те пазя и ще Те определя да бъдеш завет за народа, за да въздигнеш страната, да раздадеш опустошените имущества като наследство,
9. да кажеш на затворниците „Излезте“ и на ония, които се намират в тъмнина, „Покажете се“. Те ще пасат стадата си край пътищата и по голите хълмове ще има пасища за тях.
10. Те няма да страдат от глад и жажда и няма да пострадат от пек и слънце. Защото ще ги води Онзи, Който проявява милост към тях, и ще ги заведе при водни извори.
11. Ще превърна всички планини в пътища и Моите пътеки ще бъдат прокарани.
12. Ето едни ще дойдат отдалече; едни от север и от запад, а други – от земята Синим.
13. Ликувай, небе, и тържествувай ти, земьо, и възклицавайте от радост, планини, защото Господ утеши Своя народ и се смили над Своите страдалци.
14. А Сион казваше: „Господ ме изостави и Моят Бог ме забрави.“
15. Ще забрави ли жена кърмачето си, няма ли да се смили над роденото от утробата си? Но дори и тя да забрави, Аз няма да те забравя.
16. Ето изобразих те на двете Си длани; твоите стени са винаги пред Мене.
17. Твоите строители ще се раздвижат, а твоите разорители и опустошители ще си отидат от тебе.
18. Вдигни очи и погледни наоколо – всички те са се събрали, дошли са при тебе. Жив съм Аз, гласи словото на Господа, всички тях ще употребиш като накит и ще се премениш с тях като невеста.
19. Защото твоите развалини, твоите пустини и твоята опустошена земя сега ще бъдат твърде тесни за жителите и твоите опустошители ще бъдат далече от тебе.
20. Децата, които ще имаш, след като си останала без деца, ще ти кажат високо: „Мястото е много тясно за мене; отстъпи ми, за да мога да живея.“
21. Тогава ти ще кажеш в сърцето си: „Кой ми ги роди, след като аз бях без деца и безплодна, отведена в плен и прогонена? Прочее, кой ги възпита? Ето аз бях съвсем сама, а те къде бяха?“
22. Така казва Господ: „Ето ще вдигна ръката Си към езическите народи, ще отправя Своя знак към племената и те ще донесат синовете ти в обятията си и дъщерите ти – на раменете си.
23. Царе ще полагат грижи за тебе и техните царици ще бъдат кърмачки на децата ти. Те ще ти се покланят с лице до земята и ще ближат праха от краката ти. Тогава ти ще разбереш, че Аз съм Господ, че онези, които се надяват на Мене, няма да бъдат посрамени.
24. Може ли да бъде отнета плячката от силния и пленникът да бъде избавен от могъщия?“
25. Наистина Господ казва: „Дори пленникът да може да бъде избавен от могъщия и плячката на силния да бъде изтръгната, то е, защото Аз Сам ще се съдя с твоите противници и ще освободя твоите синове.
26. Ще нахраня твоите потисници със собствената им плът и те ще бъдат упоени от своята кръв като от ново вино. Тогава всяка твар ще разбере, че Аз, Господ, съм твой Спасител и твой Изкупител, Силният на Яков.“