1. В четиринадесетата година от царуването на цар Езекия асирийският цар Сенахерим нападна всички укрепени градове в Юдея и ги превзе.
2. От Лахис царят на Асирия изпрати Рабсак с голяма войска срещу Езекия. Той спря при водопровода на горния водоем, на пътя за тепавичаровата нива.
3. При него излязоха началникът на двореца Елиаким, Хелкиев син, и писарят Шевна, и секретарят Йоах, Асафов син.
4. И Рабсак им рече: „Кажете на Езекия: „Ето какво пита великият цар, царят асирийски: „На чия защита се надяваш?
5. Мислиш, че празнословието е достатъчна сила и план за война. На какво се надяваш, та си тръгнал срещу мен.
6. Сигурно на Египет, тази прекършена тръстика, на която всеки, който се облегне, пробожда ръката си. Такъв е фараонът, египетският цар, за всички, които се уповават на него“.“
7. Ако ми кажеш: „На Господ, нашия Бог се надяваме“ – на този ли, чиито оброчища и жертвеници премахна Езекия, като каза на Юдея и Йерусалим: „Само пред този жертвеник трябва да се покланяте“;
8. хайде, обзаложи се с моя господар асирийския цар. Аз ще ти дам две хиляди коне, а ти трябва да им намериш ездачи.
9. Как тогава искаш да отблъснеш един военачалник измежду най-нищожните служители на моя господар? И защо се надяваш на Египет заради неговите колесници и коне?
10. Нима против волята на Господа съм тръгнал против тази земя, за да я разоря? Господ ми каза: „Нападни тази земя и я разори!“
11. Тогава Елиаким, Шевна и Йоах казаха на Рабсак: „Говори на арамейски със слугите си, ние го знаем. Не ни говори на еврейски, за да не разбират хората, които са на градската стена.“
12. Но Рабсак отговори: „Моят господар ме изпрати да кажа тези думи не само на твоя господар и на тебе, а и на онези, които са по градската стена и ядат изпражненията си и пият урината си.“
13. И Рабсак пристъпи напред и извика силно на еврейски: „Слушайте думите на великия цар, царя на Асирия.
14. Така казва царят: „Не вярвайте на Езекия, защото той не може да ви спаси!“
15. И нека не ви обнадеждава с Господа, казвайки: „Господ непременно ще ни спаси. Този град няма да бъде предаден в ръцете на асирийския цар.“
16. Не слушайте Езекия, защото ето какво казва асирийският цар: „Примирете се с мене и излезте пред мене. Тогава всеки ще яде от лозето и смокинята си и ще пие вода от кладенеца си,
17. докато дойда и ви заведа в земя като вашата, пълна с жито и лозя, земя, изобилна на хляб и вино.“
18. Езекия да не ви заблуждава, като казва: „Господ ще ни избави.“ Спасиха ли боговете на другите народи земята си от асирийския цар?
19. Къде са боговете на Хамат и Арпад? Къде са боговете на Сефарваим? Спасиха ли боговете Самария от моите ръце?
20. Кои измежду боговете на тези страни избавиха земята си от моята ръка? Как тогава Господ ще спаси Йерусалим от ръката ми?“
21. Но те мълчаха и не му отговориха нито дума, защото царят бе заповядал да не му се отговаря.
22. Тогава началникът на двореца Елиаким, Хелкиев син, и писарят Шевна, и секретарят Йоах, Асафов син, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи и му предадоха думите на Рабсак.