глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42
  43. 43
  44. 44
  45. 45
  46. 46
  47. 47
  48. 48
  49. 49
  50. 50
  51. 51
  52. 52
  53. 53
  54. 54
  55. 55
  56. 56
  57. 57
  58. 58
  59. 59
  60. 60
  61. 61
  62. 62
  63. 63
  64. 64
  65. 65
  66. 66

Старият Завет

Новият Завет

Исаия 37 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

Божият отговор за Сенахирим

1. Когато цар Езекия чу това, раздра дрехите си, покри се с вретище и отиде в Господния дом.

2. И изпрати началника на двореца Елиаким и писаря Шевна, както и най-старшите между свещениците, облечени във вретища, при пророк Исаия, Амоцовия син.

3. Те му казаха: „Ето какво казва Езекия: „Днес е тъжен ден, ден за срам и страдание, защото децата вече излизат от майчината утроба, а майките нямат сила да ги родят.

4. Може би Господ, твоят Бог, ще чуе думите на Рабсак, когото неговият господар, асирийският цар, изпрати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите му, които Господ, твоят Бог, чу. Затова помоли се за останалите живи“.“

5. И отидоха слугите на цар Езекия при Исаия.

6. А Исаия им рече: „Така кажете на вашия господар: „Това е словото на Господа: „Не се страхувай от думите, които чу, с които слугите на Асирия Ме похулиха.

7. Ето Аз ще вложа в него такъв дух, че да чуе вест и веднага да се върне в страната си. Там ще го поразя с меч“.“

8. И Рабсак се върна, защото бе чул, че господарят му се е изтеглил от Лахис и намери царя си във война срещу Ливна.

9. А царят чу още, че Тирхака, етиопският цар, е тръгнал на война срещу него. Като разбра това, изпрати пратеници при Езекия, за да му кажат:

10. „Ето какво ще кажете на Езекия, царя на Юдея: „Нека да не те заблуждава твоят Бог, на Когото се надяваш и си казваш: Йерусалим няма да бъде предаден в ръцете на асирийския цар.

11. Чул си какво са направили асирийските царе с другите земи, обричайки ги на изгнание. Ти ли ще се избавиш?

12. Боговете спасиха ли народите, които моят баща унищожи: Гозан, Харан, Рецеф и синовете на Еден, които са в Таласар.

13. Къде са царете на Хамат и Ариад, къде е царят на град Сефарваим, Ена и Ива?“

14. Езекия взе писмото от ръцете на пратениците и го прочете. Изкачи се в Божия дом и го разтвори пред Господа.

15. И Езекия се помоли на Господа, казвайки:

16. „Господи Вседържителю, Боже Израилев, Който седиш на херувими. Ти едничък си Бог на всички земни царства. Ти си сътворил небето и земята.

17. Господи, наклони ухото Си и чуй! Отвори очите Си и виж, Господи! Чуй всички думи на Сенахерим, които той изпрати, за да похули живия Бог.

18. Наистина, Господи, асирийските царе унищожиха всички народи и опустошиха земите им,

19. и изгориха техните богове, защото те не бяха богове, а дело на човешка ръка, дърво и камък. Затова ги и унищожиха.

20. А сега, Господи, Боже наш, спаси ни от ръката му, за да разберат всички земни царства, че Ти единствен си Господ.“

21. Тогава Исаия, Амоцовият син, изпрати да кажат на Езекия: „Това каза Господ, Бог Израилев: Чух молитвата ти срещу асирийския цар Сенахерим.“

22. Ето това са думите, които Господ каза за него: „Ще те презре и ще ти се присмее девицата, Сионовата дъщеря. Дъщерята Йерусалимска ще ти се закани.

23. Кого обиждаше и хулеше? Срещу кого надигаше глас и надменно поглеждаше? Срещу Светия Израилев.

24. Чрез слугите си хулеше Господа. Ти каза: „С множеството си колесници изкачих високите планини, най-далечните кътчета на Ливан. Изсякох високите му кедри и отбраните му кипариси и стигнах до самия му връх, в най-гъстия шубрак.

25. Разкопах и пих вода, а със стъпалото на нозете си ще пресуша всички реки на Египет.“

26. Не си ли чувал, че Аз отдавна направих това и го планирах в древност, и сега оставям това да се сбъдне, затова и ти опустошаваш укрепените градове и ги превръщаш в руини.

27. А техните жители бяха безсилни, трепереха и се срамуваха. Бяха като полски растения, като трева, израснала на покрив, която бързо съхне при източния вятър.

28. Ще седнеш ли, ще влезеш ли или ще излезеш – Аз зная за всяко твое действие и за дързостта ти към Мене.

29. Заради непокорството ти пред Мене и надменността ти, които стигнаха до Мене, ще сложа халка на ноздрата ти и юзда в устата ти и ще те върна по пътя, по който си дошъл.“

30. И ето ти, Езекия, знак: тази година ще се яде поникналото от падналото зърно, догодина от самораслото. Но третата година сейте и жънете, насаждайте лозя и яжте плода им.

31. И останалите от дома на Юда пак ще се вкоренят и ще дадат плод,

32. защото от Йерусалим ще произлезе остатък, а от Сион – спасение. Ревността на Господа Вседържител ще извърши това.

33. Затова така казва Господ за асирийския цар: „Няма да влезе в този град. Няма да хвърли стрела по него и няма да го доближи с щит, нито пък ще вдигне вал срещу него.

34. По пътя, по който е дошъл, по него ще се върне и няма да влезе в този град,

35. защото Аз ще го защитя заради Себе Си и заради Своя служител Давид.“

36. Тогава Господен ангел премина през лагера на асирийците и погуби сто осемдесет и пет хиляди души. На сутринта, като станаха, намериха трупове.

37. Тогава Сенахерим отстъпи и си тръгна. Асирийският цар се върна в Ниневия и живееше там.

38. Веднъж, когато се кланяше в дома на бога си Нисрох, синовете му Адрамелех и Шарецер го убиха с меч и избягаха в Арарат. Вместо него се възцари синът му Асархадон.