1. Има зло, което видях под слънцето, то тежко терзае хората:
2. Ето човек, на когото Бог е дал богатство, слава и имот без никаква оскъдност в нищо, всичко, каквото би поискала душата му. Но Бог не му е отредил да им се радва, а им се радва чужд човек. Това е суета и тежко страдание.
3. Дори да има някой сто деца, много години да натрупа и дните му да станат дълги, ако не се е наслаждавал на добро и няма той прилично погребение, бих казал тъй: „Пометнато дете от него по-честито е,
4. защото то напразно е дошло и е отишло в тъмнина, и името му в мрак е скрито.
5. Дори не е видяло, ни познало слънцето, но има по-добър покой от онзи.“
6. И ако онзи би живял дори две хиляди години без наслада от доброто – няма ли всичко да отиде на същото място?
7. Целият труд на човека е за устата му, а душата му не се насища.
8. С какво мъдрецът превъзхожда глупеца, с какво пък – сиромаха, който умее да живее сред живите?
9. По-добре ли е да гледаш с очите си, отколкото да блуждаеш с желанията си? И това е суета и гонене на вятър.
10. Всичко, което е получило битие, получило е вече име. Знайно е какво означава човек. Затова не може той да спори в съд с по-силния от него.
11. Има много думи, които само умножават суетата. Каква полза за човека тогава?
12. Защото кой знае що е добро за човека в живота през преброените дни на суетния му живот, които преживява като сянка? А и кой ще извести на човека какво ще се случи след него под слънцето?