1. Помни своя Творец в дните на своята младост, преди да дойдат изпълнени с тежки страдания дни, преди да дойдат години, за които ще кажеш: „Те не са ми по сърце“;
2. преди да са помръкнали слънце, светлина, луна и звезди,преди да се завърнат облаците след дъжда.
3. В деня, когато стражите на дома затреперяти силните мъже отслабнат;когато престанат мелничарите да мелят, тъй като са оредели;когато мрак покрие тези, които гледат през прозорец;
4. когато се затворят пътните врати;когато стихне звукът на мелницитеи по гласа на птица започне човек да се пробужда,а дъщерите на песента притихнат;
5. когато човек се бои от височинитеи по пътя се страхува;когато зацъфти бадемът и скакалецът натежи,и всяко желание заглъхне –тогава човек отива в своя вечен дом.Ето оплаквачките кръжат по улиците,
6. преди да се скъса сребърната нишкаи златният светилник да се разбие,преди да се строши стомната при извора,и да се разломи колелото над кладенеца.
7. И ще се върне пръстта в земята, както е била,а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.
8. Суета на суетите, тъй каза Еклисиаст –всичко е суета.
9. Не само мъдрец беше Еклисиаст, но и учеше народа на знание. Той вникна във всичко, издири и натрупа много мъдри изрази.
10. Еклисиаст се постара да намери уместни слова, вярно да запише думите на истината.
11. Словата на мъдреца са като остени, като пирони заковани; съставителите им са поставени от един и същ Пастир.
12. А и освен това, сине мой, предпазвай се от писане на много книги, това няма край; а многото учение е изтощение за тялото.
13. Да чуем и завършека на всички тези думи: благоговей пред Бога и спазвай заповедите Му – това е всичко за човека.
14. Защото Бог ще призове на съд всяко дело и всичко тайно – зло или добро.