глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12

Старият Завет

Новият Завет

Еклисиаст 8 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

Целесъобразност в несъвършения свят

1. Кой е подобен на мъдреца? И кой разбира значението на думите? Мъдростта на човека осиява лика му и строгият му поглед се омекотява.

2. Аз казах: ти спазвай царска заповед поради клетва, дадена пред Бога.

3. Не отстъпвай прибързано от него и не упорствай в нечестиви деяния, защото той може да извърши всичко, каквото поиска.

4. В заповедта на царя има власт – кой ще му рече: „Какво вършиш ти?“

5. Който съблюдава заповед, няма да види зло: размисълът на мъдреца знае и времето, и наредбата.

6. Защото за всяко нещо си има време и наредба. Злото, извършено от човека, тежи като опасност за самия него.

7. Никой не знае какво ще се случи. Кой може да предскаже какво ще се случи?

8. Никой няма власт над вятъра така, че да го удържи. Човек също няма власт над деня на своята смърт, нито има изход в тази битка. Нечестието няма да избави нечестивия.

9. Аз видях всичко това, когато насочвах мислите си към всяко нещо, което става под слънцето – във време, когато човек властва над човека, за да му вреди.

10. Така също тогава аз видях, че погребваха нечестивите – идваха и отминаваха от святото място. Но в града бяха забравени тези, които постъпваха праведно. И това е суета.

11. Понеже не се произнася веднага присъда над злите деяния – от това се одързостява човешкото сърце да извършва зло.

12. Ако и грешникът стократно да извършва зло, ако и да остава дълго да живее, все пак аз зная, че ще има добро за онези, които се боят от Бога, защото те благоговеят пред Него.

13. А за грешника няма да има щастие и онзи, който не благоговее пред Бога, като сянка няма да живее дълго.

14. Ето друга суета на земята: праведници, постигнати от участ, която заслужават грешници за своите деяния. А има грешници с участ, която заслужават праведни за своите дела. Пак си помислих: и това е суета.

15. Тогава аз възхвалих веселието, защото за човека няма по-добро под слънцето, освен да яде, да пие и се весели: това ще му остане от труда му през дните от живота му, които Бог му е дарил под слънцето.

16. Когато насочих стремежа си да постигна мъдрост и да обгледам делата, които се вършат по земята – как очите на някои ни денем, ни нощем не виждат сън, –

17. тогава аз казах: Божие дело е всичко, макар човек и да не може да постигне същността на делата, които се вършат под слънцето. Какъвто и труд да полага човек и да търси, той няма да успее да я отгатне. И дори мъдрецът да рече, че знае тази същност, той не може да я открие.