глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12

Старият Завет

Новият Завет

Еклисиаст 1 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

Наслов

1. Думи на Еклисиаст, син на Давид, цар в Йерусалим.

Увод – суета на суетите

2. Суета на суетите, тъй каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета.

3. Каква полза за човека от целия му труд, с който той се труди под слънцето?

4. Род отминава, род идва, а земята остава за вечни времена.

5. Слънце изгрява и слънце залязва, като се стреми към своето място: там, където изгрява.

6. Вятър вее към юг и отива към север, върти се, кръжи по своя път и пак започва своя кръговрат.

7. Всички реки се вливат в морето, но морето не се напълва: реките се завръщат там, отдето почват да текат, за да текат реки отново.

8. Думите са немощни – човек не може всичко да изкаже. Око не се насища с гледане, ухо не се напълва от чуване.

9. Каквото е било, пак ще бъде, каквото се е вършило – пак ще се върши. Няма нищо ново под слънцето.

10. Казва се за нещо: „Ето това е ново.“ Но то вече е ставало през вековете, които са съществували преди нас.

11. Изчезнал е споменът за отминалите хора, а също и за бъдните няма да остане спомен у онези, които ще се явят по-късно.

Суетата на човешката мъдрост

12. Аз, Еклисиаст, аз царувах над Израил в Йерусалим.

13. И ето насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдър размисъл това, което става под небето. Този тежък труд Бог отреди за човеците, за да се мъчат с него.

14. Обгледах всяко дело, което се върши под слънцето. И ето – всичко е суета и гонене на вятър.

15. Криво не се изправя и което липсва, не се брои.

16. Размислих тъй в сърцето си и рекох: ето аз се възвеличих и придобих мъдрост повече от всички, които властваха преди мен над Йерусалим – и сърцето ми прие много мъдрост, както и познание.

17. И след като обърнах сърцето си да познае мъдрост, да опознае глупост и безумие – разбрах, че и това е гонене на вятър.

18. Наистина – голямата мъдрост е голямо терзание и щом познанието се увеличи, увеличава се тъгата.