1. За себе си аз реших да не ви наскърбявам, когато дойда отново при вас.
2. Защото, ако аз ви наскърбявам, тогава кой ще ме радва? Нима този, когото аз наскърбявам?
3. Затова ви и написах всичко това, за да не стане така, че когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме радват. Убеден съм за всички вас, че моята радост е радост за всички ви.
4. Наистина ви писах от голяма мъка и с болка на сърце, както и с много сълзи, но не за да се наскърбите, а за да разберете колко голяма е любовта ми към вас.
5. Ако пък някой е нанесъл оскърбление, той е наскърбил не мене, а всички вас или поне някои от вас.
6. На него му стига наказанието, което получи от повечето от вас;
7. дори би било по-добре да му простите и да го утешите, за да не рухне от прекалената си мъка.
8. Затова ви моля да се отнесете към него с любов.
9. Писах ви с цел да проверя послушанието ви – дали сте послушни във всичко.
10. А на когото простите, прощавам и аз. Защото, ако и аз съм простил някому нещо, простил съм го заради вас пред Христос,
11. за да не ни надвие Сатана, понеже знаем намеренията му.
12. А когато дойдох в Троада, за да благовестя за Христос, и ми беше отворена врата за делото на Господа,
13. духът ми не можа да се успокои, понеже не намерих Тит, моя брат. Затова се сбогувах с тях и заминах за Македония.
14. Нека благодарим на Бога, Който винаги ни дава успех чрез силата на Христос и навсякъде разнася чрез нас като ухание знанието за Него.
15. Защото ние сме Христово благоухание пред Бога – за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват.
16. За едните това е смъртоносно ухание, което убива, а за другите – живително ухание, което дарява живот. И кой е способен на това?
17. Но ние не сме като другите, които търгуват с Божието слово, а говорим искрено, вдъхновени от Бога и пред Бога като служители на Христос.