1. Бих искал да потърпите малко моята глупост. Така че, изтърпете ме.
2. Защото аз ви ревнувам с Божия ревност: сгодих ви за един единствен мъж, за да ви представя на Христос като чиста девица.
3. Но се боя да не би, както змията с хитростта си прелъсти Ева, така и вашите мисли да бъдат покварени поради използване на простотата ви пред Христос.
4. Защото, ако някой беше дошъл да проповядва друг Иисус, какъвто ние не сме проповядвали, или ако бяхте получили друг дух, какъвто не сте получили, или друго благовестие, каквото не сте приели, на драго сърце щяхте да го търпите.
5. Смятам обаче, че с нищо не съм по-долен от „свръхапостолите“.
6. Ако и да изглеждам прост в речта си, в знанието не съм. Ясно ви показахме това много пъти и по много поводи.
7. Нима направих грешка, че ви проповядвах безплатно Божието благовестие, като унизих себе си, за да се извисите вие?
8. Аз, така да се каже, обрах други църкви, като получих от тях издръжка, за да служа на вас.
9. И докато бях при вас, дори и да живеех в оскъдица, не обремених никого, защото братята, които дойдоха от Македония, ми допълниха, каквото не ми достигаше, така че се пазех и ще се пазя във всяко отношение да не съм ви в тежест.
10. Говоря ви Христовата истина, която е у мене: тази похвала никой не може да ми отнеме по всички области на Ахая.
11. А защо постъпвам така? Защото не ви обичам ли? Бог знае, че ви обичам.
12. Но това го правя и ще го правя, за да премахна повода на онези, които търсят повод да изтъкнат, че делото им, с което се хвалят, било като нашето.
13. Те обаче са лъжеапостоли, измамници, които се представят за Христови апостоли.
14. И това не е странно, защото сам Сатаната се преобразява в ангел на светлината.
15. Затова не е нещо особено, ако неговите служители се преобразяват като служители на правдата. Техният край ще бъде според делата им.
16. Пак казвам: никой да не ме смята за глупав. Ако не искате, приемете ме тогава като глупав, та и аз малко да се похваля.
17. Това, което казвам, не го казвам като дадено ми от Господа, а като глупав човек, който си мисли, че може да се хвали.
18. Понеже мнозина се хвалят с човешки предимства, ще се похваля и аз.
19. Защото вие, уж разумни хора, с готовност търпите глупавите.
20. Вие търпите, когато някой ви се налага или ви използва, или обира, или се превъзнася, или ви удари плесница.
21. Срамувам се, че го казвам: нима ние не можехме също да правим така! Но за каквото дръзне да се похвали някой, говоря като безумен, ще дръзна и аз.
22. Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз съм. Авраамови потомци ли са? И аз съм.
23. Христови служители ли са? Ще кажа като безумен: аз съм още повече! Аз много повече съм се трудил, прекалено много са ме били, много повече съм затварян, много пъти съм се изправял пред смъртта.
24. Юдеите пет пъти ми удариха по четиридесет удара без един.
25. Три пъти ме биха с тояги, веднъж – с камъни, три пъти претърпях корабокрушение, денонощие прекарах в открито море.
26. Много пъти съм пътувал: преминавал съм опасни реки, бил съм в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по безлюдни места, в опасност по море, в опасност от лъжебратя,
27. в труд и мъка, често в безсъница, в глад и жажда, често без храна, в студ и без дрехи.
28. Освен всичко друго, прибавяха се и всекидневните нападки против мене и грижите за всички църкви.
29. Когато някой изнемогва, изнемогвам и аз. Когато някой изпада в съблазън, като че ли се пека на огън.
30. Ако трябва да се хваля, ще се хваля със своята немощ.
31. Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Който е благословен за вечни времена, знае, че не лъжа.
32. В Дамаск управителят на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, като искаше да ме хване.
33. Но аз бях спуснат в кош през прозорец по стената и избягах от ръцете му.