1. Павел, апостол на Иисус Христос по воля Божия, и брат Тимотей – до Божията църква в Коринт, както и до всички вярващи из цяла Ахая:
2. благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.
3. Да бъде благословен Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Отец на милостта и Бог на всяка утеха,
4. Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме онези, които понасят различни мъки, с утехата, с която самите ние сме утешавани от Бога.
5. Защото, както Христовите страдания изобилно споделяме, така чрез Христос изобилно участваме в утехата.
6. Ако все пак понасяме мъки, това е заради вашата утеха и заради спасението ви, което се осъществява чрез понасяне на същите страдания, които търпим и ние, и надеждата ни за вас е сигурна. Ако пък се утешаваме, то е заради вашата утеха и спасение,
7. понеже знаем, че както споделяте в страданията, така ще участвате и в утехата.
8. Искаме също да знаете, братя, за нашата мъка, която ни сполетя в Мала Азия, защото се измъчихме прекалено много – свръх силите ни, така че и животът ни беше застрашен.
9. Но за себе си сами бяхме приели смъртната присъда, за да не се надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите.
10. Той ни спаси от такава смърт и винаги ни спасява. На Него се уповаваме, че и занапред ще ни спасява,
11. като ни съдействате и вие с вашите молитви, та много хора да отдадат голяма благодарност на Бога за дареното ни спасение.
12. А ние ще се похвалим тъкмо със свидетелството на нашата съвест, че общувахме със света и още повече с вас с прямота и искреност, които дава Бог, не с човешка мъдрост, а с Божията благодат.
13. Не ви пишем нещо друго освен онова, което разбирате, когато четете. И се надявам, че ще го разберете напълно,
14. както сте ни разбрали донякъде, че вие можете да се гордеете с нас, а също и ние – с вас, в деня на Господ Иисус.
15. С тази убеденост исках и по-рано да дойда при вас, за да ви бъда още веднъж полезен.
16. От вас щях да замина в Македония и от Македония пак щях да дойда при вас, за да ми помогнете при пътуването за Юдея.
17. Нима, като желаех това, бях лековерен? Или мисленето ми беше човешко, така че да смесвам „да, да“ с „не, не“?
18. Бог ми е свидетел, че нашите думи към вас не са били и „да“, и „не“.
19. Понеже Божият Син Иисус Христос, Когото проповядвахме сред вас ние – аз, Силван и Тимотей, не беше и „да“, и „не“, а само „да“.
20. Защото в Него се изпълниха всички Божии обещания. Затова и ние казваме чрез Него „амин“ за слава на Бога.
21. А Бог е Този, Който ни утвърждава заедно с вас в името на Христос, като ни помаза
22. и ни даде в сърцата печата и залога на Духа.
23. Аз призовавам Бога за свидетел на своята душа: не съм дошъл още в Коринт, защото ви щадя.
24. Ние не сме властници над вярата ви, а само допринасяме за вашата радост, защото сте непоколебими във вярата.