1. (По слав. 57). За първия певец, по не разорявай. Давидова песен. Наистина с мълчание ли изказвате правда? Праведно ли съдите, човешки синове?
2. Не! в сърцето <си> вие вършите неправди, Размервате насилието на ръцете си по земята.
3. Още от рождението си нечестивите се отстраняват; Заблуждават, говорейки лъжи, щом се родят
4. Ядът им е като змийска отрова; Приличат на глухия аспид, <който> затиква ушите си,
5. И не ще да чуе гласа на омайвачите, Колкото изкусно и да омайват.
6. Боже, счупи зъбите им в устата им; Господи, строши челюстите на младите лъвове.
7. Нека се излеят като води що оттичат; Когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.
8. Нека изчезнат като охлюв, който се разтопява; <Като> пометниче на жена, нека не видят слънцето.
9. Преди да усетят котлите ви <огъня от> тръните, Сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.
10. Праведният ще се зарадва когато види възмездието; Ще измие нозете си в кръвта на нечестивия;
11. Тъй щото всеки ще казва: Наистина има награда за праведния; Наистина има Бог, Който съди земята.