глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42
  43. 43
  44. 44
  45. 45
  46. 46
  47. 47
  48. 48
  49. 49
  50. 50
  51. 51
  52. 52
  53. 53
  54. 54
  55. 55
  56. 56
  57. 57
  58. 58
  59. 59
  60. 60
  61. 61
  62. 62
  63. 63
  64. 64
  65. 65
  66. 66
  67. 67
  68. 68
  69. 69
  70. 70
  71. 71
  72. 72
  73. 73
  74. 74
  75. 75
  76. 76
  77. 77
  78. 78
  79. 79
  80. 80
  81. 81
  82. 82
  83. 83
  84. 84
  85. 85
  86. 86
  87. 87
  88. 88
  89. 89
  90. 90
  91. 91
  92. 92
  93. 93
  94. 94
  95. 95
  96. 96
  97. 97
  98. 98
  99. 99
  100. 100
  101. 101
  102. 102
  103. 103
  104. 104
  105. 105
  106. 106
  107. 107
  108. 108
  109. 109
  110. 110
  111. 111
  112. 112
  113. 113
  114. 114
  115. 115
  116. 116
  117. 117
  118. 118
  119. 119
  120. 120
  121. 121
  122. 122
  123. 123
  124. 124
  125. 125
  126. 126
  127. 127
  128. 128
  129. 129
  130. 130
  131. 131
  132. 132
  133. 133
  134. 134
  135. 135
  136. 136
  137. 137
  138. 138
  139. 139
  140. 140
  141. 141
  142. 142
  143. 143
  144. 144
  145. 145
  146. 146
  147. 147
  148. 148
  149. 149
  150. 150

Старият Завет

Новият Завет

Псалми 139 Ревизиран (BG1940)

1. (По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си <ме>.

2. Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,

3. Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.

4. Защото <докато> думата не е <още> на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.

5. Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.

6. <Това> знание е пречудно за мене; Високо е; не мога <да го стигна>.

7. Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?

8. Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.

9. <Ако> взема крилата на зората <И> се заселя в най-далечните краища на морето,

10. И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи.

11. Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще <стане на> нощ,

12. То и самата тъмнина не укрива <нищо> от Тебе, А нощта свети като деня; <За Тебе> тъмнината и светлината са безразлични.

13. Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.

14. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае <това>.

15. Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната <ми> форма.

16. Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките <ми> определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.

17. И колко скъпоценни за мене са <тия> Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!

18. <Ако бих поискал> да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе.

19. Непременно ще поразиш нечестивите, Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.

20. Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат <против Тебе> заради суета.

21. Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?

22. Със съвършена омраза ги мразя, За неприятели ги имам.

23. Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;

24. И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.