1. (По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост <трае> до века.
2. <Така> нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
3. Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг {Еврейски: Морето.}.
4. <Едни> се скитат по пустинята, <по> усамотен път, Без да намират населен град
5. Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
6. Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им,
7. И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
8. Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
9. Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
10. <Други> седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и с желязо,
11. Защото се разбунтуваха против Божиите слова, И презряха съвета на Всевишния.
12. Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да <им> помогне.
13. Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
14. Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка, И разкъса оковите им.
15. Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
16. Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
17. <А пък> безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
18. Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
19. Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
20. Изпраща словото Си та ги изцелява, И <ги> отървава от ямите, <в които лежат>.
21. Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
22. И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
23. Ония <пък>, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
24. Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
25. Защото, <когато> заповядва и дига бурния вятър, Който повдига <морските> вълни,
26. Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините; Душата им се топи от бедствие.
27. Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
28. Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
29. Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
30. Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
31. Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
32. Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
33. Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
34. Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
35. Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
36. И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
37. И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
38. Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
39. Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
40. Той излива презрение върху князете, И ги прави да се скитат в пустиня, гдето няма път;
41. А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
42. Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
43. Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват <човеците> за Господните милости.