1. (По слав. 105). Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото Неговата милост <трае> до века.
2. Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?
3. Блажени ония, които пазят правосъдие; <Блажен> оня, който върши правда на всяко време.
4. Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към людете Си; Посети ме със спасението Си;
5. За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.
6. Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.
7. Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.
8. При все това <Бог> ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.
9. Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,
10. И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.
11. Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.
12. Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.
13. <Но> скоро забравиха делата Му, Не чакаха <изпълнението на> намерението Му,
14. Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;
15. И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.
16. Също и на Моисея те завидяха в стана. <И> на Господния светия Аарон.
17. Земята се разтвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;
18. И огън се запали всред дружината им; Пламък изгори нечестивите.
19. Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;
20. Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!
21. Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,
22. Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.
23. Затова Той каза, че ще ги изтреби; <Само че> избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да <ги> погуби.
24. Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,
25. А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.
26. Затова Той им се закле {Еврейски: Подигна ръката Си.}, Че ще ги повали в пустинята,
27. И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по <разни> страни,
28. Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви <принесени> на мъртви <богове>.
29. И тъй, предизвикаха <Бога> с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.
30. Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;
31. И това му се вмени за правда Из род в род до века.
32. Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;
33. Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та <Моисей> говори несмислено с устните си.
34. <При това>, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,
35. Но се смесиха с <тия> народи, И се научиха на техните дела;
36. Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.
37. Да! синовете си и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,
38. И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.
39. Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.
40. Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.
41. Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.
42. Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.
43. Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, <Затова> се и унижиха поради беззаконието си.
44. Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им Когато чу вика им;
45. Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;
46. Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.
47. Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.
48. Благословен да е Господ Израилевият Бог от века и до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.