глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42
  43. 43
  44. 44
  45. 45
  46. 46
  47. 47
  48. 48
  49. 49
  50. 50
  51. 51
  52. 52
  53. 53
  54. 54
  55. 55
  56. 56
  57. 57
  58. 58
  59. 59
  60. 60
  61. 61
  62. 62
  63. 63
  64. 64
  65. 65
  66. 66
  67. 67
  68. 68
  69. 69
  70. 70
  71. 71
  72. 72
  73. 73
  74. 74
  75. 75
  76. 76
  77. 77
  78. 78
  79. 79
  80. 80
  81. 81
  82. 82
  83. 83
  84. 84
  85. 85
  86. 86
  87. 87
  88. 88
  89. 89
  90. 90
  91. 91
  92. 92
  93. 93
  94. 94
  95. 95
  96. 96
  97. 97
  98. 98
  99. 99
  100. 100
  101. 101
  102. 102
  103. 103
  104. 104
  105. 105
  106. 106
  107. 107
  108. 108
  109. 109
  110. 110
  111. 111
  112. 112
  113. 113
  114. 114
  115. 115
  116. 116
  117. 117
  118. 118
  119. 119
  120. 120
  121. 121
  122. 122
  123. 123
  124. 124
  125. 125
  126. 126
  127. 127
  128. 128
  129. 129
  130. 130
  131. 131
  132. 132
  133. 133
  134. 134
  135. 135
  136. 136
  137. 137
  138. 138
  139. 139
  140. 140
  141. 141
  142. 142
  143. 143
  144. 144
  145. 145
  146. 146
  147. 147
  148. 148
  149. 149
  150. 150

Старият Завет

Новият Завет

Псалми 22 Ревизиран (BG1940)

1. (По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? <Защо стоиш> далеч и не ми помагаш, <Нито внимаваш> на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми?

2. Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

3. Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

4. На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

5. Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

6. А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.

7. Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава <и казват:>

8. Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

9. Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам <като бях> на майчините си гърди,

10. На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

11. Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

12. Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

13. Отвориха срещу мене устата си, <Като> лъв, който граби и реве.

14. Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

15. Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

16. Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

17. Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

18. Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

19. Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

20. Избави от меч душата ми, Живота {Еврейски: Едничката ми <душа.>} ми от силата на кучето.

21. Избави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!

22. Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

23. Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

24. Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

25. От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

26. Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

27. Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;

28. Защото царството е на Господа, И Той владее над народите.

29. Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

30. Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на <идното> поколение.

31. Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, <казвайки>, че Той е сторил <това>.