1. (По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
2. Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
3. Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
4. За <отплата на> любовта ми те ми станаха противници; Но аз <все съм> на молитва.
5. И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
6. <Господи>, постави нечестив човек над него. И противник {Или: Обвинител.} нека стои отдясно му.
7. Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
8. Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
9. Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
10. Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят <хляб>.
11. Лихоимецът нека впримчи целия му имот, И чужденци нека разграбят трудовете му.
12. Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
13. Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
14. Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
15. Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
16. Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да <ги> умъртви.
17. Да! той обичаше да проклина, и <проклетията> го стигна; Не му беше драго да благославя, и <благословението> се отдалечи от него.
18. Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
19. Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
20. Това <нека бъде> въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
21. А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
22. Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
23. Преминал съм като уклонила се сянка <по слънчев часовник;> Изхвърлен съм като скакалец.
24. Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
25. И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
26. Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
27. За да познаят, че това е Твоята ръка, <Че> Ти си сторил това, Господи.
28. Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
29. Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
30. И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
31. Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.