7. И дойдоха людете при Моисея и рекоха: Съгрешихме защото говорихме против Господа и против тебе: помоли се Господу да махне змиите от нас. И помоли се Моисей за людете.
8. И рече Господ Моисею: Направи си една горителна змия и тури я на хоругвена върлина; и всеки ухапан като погледне на нея ще остане жив.
9. И направи Моисей медна змия и тури я на хоругвената върлина; и когато ухапеше някого змия, той като погледнеше на медната змия оставаше жив.
10. И дигнаха се Израилевите синове, и разположиха стан в Овот.
11. И като се дигнаха от Овот, разположиха стан в Ие-Аварим, в пустинята която е към Моав, към изток на слънцето.
12. От там се дигнаха, и разположиха стан в долината Заред.
13. От там се дигнаха, и разположиха стан от другата страна на Арнон, който е в пустинята и излази от пределите на Аморейците; защото Арнон е предел на Моав между Моавците и Аморейците.
14. За това се и говори в книгата на браните Господни: - Ваев у Суфа И потоците на Арнон,
15. И течението на потоците Което се простира до селението Ар, И досегнува до предела на Моав.
16. И от там дойдоха при Вир: този е кладенецът за който рече Господ Моисею: Събери людете, и ще им дам вода.
17. Тогаз изпя Израил тази песен: Възлез, о кладенче, пейте за него:
18. Кладенец изкопаха князовете, Благородните от людете изкопаха, чрез заповед на законодателя, с жезлите си. И от пустинята отидоха в Матана,
19. и от Матана в Наалиил, и от Наалиил в Вамот,
20. и от Вамот в долината която е в Моавовото поле при върха на Фасга, която гледа към Иесимон.
21. И проводи Израил посланници при Сиона Аморейския цар и рече:
22. Да заминем през твоята земя: няма да свръщаме по нивята нито по лозята: не щем да пием вода от кладенците: през царския път ще вървим доде заминем твоите предели.
23. А Сион не пусна Израиля да мине през пределите му; но събра Сион всичките си люде, и излезе та се опълчи против Израиля в пустинята, и дойде в Яса та направи бой против Израиля.