18. И рече Господ Бог: Не е добро человекът да е сам: ще му направя помощник приличен нему.
19. И създаде Господ Бог от земята всичките полски животни и всичките небесни птици, и приведе ги при Адама за да види как ще ги наименува; и каквото име дадеше Адам на всяко одушевлено, това му стана името.
20. И тури Адам имена на всичките скотове и на птиците небесни и на всичките зверове полски; но за Адама не се намери помощник приличен нему.
21. И нанесе Господ Бог на Адама изстъпление, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.
22. И направи Господ Бог от реброто което взе от Адама жена, и приведе я при Адама.
23. И рече Адам: Тая е сега кост от костите ми, и плът от плътта ми: тя ще се нарече жена, защото от мъжа биде взета.
24. Заради това ще остави человек баща си и майка си, и ще се прилепи при жена си, и ще бъдат двамата една плът.
25. И голи бяха и двамата, Адам и жена му, и не се срамуваха.