1. А Иов в отговор рече:
2. И днес оплакването ми е горчиво; Раната ми е по-тежка от въздишането ми.
3. Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
4. Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи.
5. Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
6. Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
7. Тогава <би станало явно, че> един праведник разисква с Него; И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
8. <Обаче>, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не Го виждам,
9. Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
10. Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
11. Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
12. От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
13. Но Той е на един <ум>, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
14. Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
15. Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам, треперя от Него.
16. Защото <сам> Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
17. Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат <думите ми>, Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.