1. Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -
2. Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3. Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4. Твоите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.
5. А сега <това> дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6. В страха ти <от Бога> не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7. Спомни си, моля, кой <някога> е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.
8. До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9. Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10. Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв <замират>, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11. Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12. Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13. Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14. Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15. Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16. Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак <се яви> пред очите ми; В тишината чух тоя глас:
17. Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?
18. Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -
19. Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20. Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.
21. Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.