1. Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
2. Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
3. С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
4. Наистина ти унищожаваш страха <от Бога>, И намаляваш моленето пред Него.
5. Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
6. Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
7. Ти ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?
8. Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
9. Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
10. Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
11. Божиите утешения и меките <Му> към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
12. Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
13. Та обръщаш духът си против Бога, И изпущаш <такива> думи из устата си?
14. Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
15. Ето, на светите Си <ангели> Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
16. Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда като вода!
17. Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
18. (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, <Както бяха чули> от бащите си;
19. На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях);
20. Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
21. Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя;
22. Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
23. Скита се да <търси> хляб, <казвайки>: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
24. Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват,
25. Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
26. Спусна се на Него с <корав> врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
27. Понеже покри лицето си с тлъстината си, И затлъсти кръста си,
28. Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
29. Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
30. Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на <Божиите> уста ще бъде завлечен.
31. Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
32. Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
33. Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
34. Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
35. Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.