глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42

Старият Завет

Новият Завет

Йов 28 Ревизиран (BG1940)

1. Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.

2. Желязото се взима из земята, И медта се лее от камъка.

3. <Човекът> туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

4. Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците <рудничарите> се люлеят.

5. Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.

6. Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.

7. Хищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло.

8. Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.

9. <Човекът> простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.

10. Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно

11. И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.

12. Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?

13. Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,

14. Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене.

15. Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.

16. Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.

17. Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.

18. Не ще се спомене корал или кристал <за покупката й. >Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

19. Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.

20. От где, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума? -

21. Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.

22. Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

23. Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;

24. Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,

25. За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.

26. Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма,

27. Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! и я изследва;

28. И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.