1. Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът <чака>.
2. Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3. Дай, моля<, поръчителство>; стани ми поръчител при Себе Си; Кой <друг> би дал ръка на мене,
4. Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.
5. Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
6. Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
7. Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми <телесни> части <станаха> като сянка.
8. Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
9. А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
10. А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
11. Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
12. Нощта <скоро> ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
13. Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,
14. Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
15. То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
16. При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.