глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36

Старият Завет

Новият Завет

Второ Летописи 35 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

1. Йосия направи Пасха на Господа в Йерусалим и заклаха пасхалното агне на четиринадесетия ден от първия месец.

2. Той нареди на свещениците да поемат задълженията си и ги насърчи да служат в храма на Господа.

3. Тогава каза на левитите, които бяха посветени на Господа и поучаваха всички израилтяни: „Поставете светия ковчег в храма, който построи Соломон, Давидовият син, царят на Израил. Няма да го носите вече на рамене. Служете сега на Господа, вашия Бог, и на народа Му Израил.

4. Застанете според родовете си, според смените си, както е отредено от Давид, царя на Израил, както определи и синът му Соломон;

5. стойте в светилището и всеки от вас да представлява родовете на братята си. Това да сторят и левитите.

6. Заколете пасхалното агне, осветете се и го пригответе за братята си, като постъпвате съгласно словото на Господа, дадено чрез Мойсей.“

7. Йосия подари на народа, на всички, които бяха там, дребен добитък за пасхална жертва – тридесет хиляди агнета и ярета и три хиляди вола. Те бяха от царския имот.

8. Предводителите му също направиха дарения за народа, за свещениците и за левитите. А управителите на Божия храм – Хелкия, Захария и Йехиил, подариха на свещениците за пасхална жертва две хиляди и шестстотин агнета и ярета и триста вола.

9. А Хонания и братята му Шемая и Натанаил, и началниците на левитите Хашавия, Йеил и Йозавад подариха на левитите за пасхална жертва пет хиляди агнета и ярета и петстотин вола.

10. Така беше подготвено богослужението. По заповед на царя свещениците застанаха на местата си и левитите според задълженията си.

11. Тогава започнаха до колят пасхалните жертви и свещениците поръсваха с кръвта, която им подаваха левитите. А левитите освен това деряха кожите на животните.

12. И разпределиха определеното за всеизгаряне, за да го раздадат на народа според родовете им, за принос на Господа, както е писано в Мойсеевата книга. Така направиха и с воловете.

13. Опекоха на огън пасхалните агнета според разпоредбите, а жертвеното месо свариха в казани, котли и гърнета и го раздадоха на народа.

14. След това приготвиха за себе си и за свещениците, защото Аароновите потомци бяха заети с принасянето на всеизгаряния до нощта. Затова левитите готвеха за себе си, но и за свещениците, Аароновите синове.

15. По местата си оставаха и певците, Асафовите потомци, според наредбите на Давид, Асаф, Еман и на царския ясновидец Идутун. И стражите при портите бяха на поста си. Нямаше нужда да напускат службата си, понеже братята им, левитите, готвеха за тях.

16. Така беше подготвено цялото богослужение в този ден, за да отбележат Пасха и да принесат всеизгаряния върху Господния жертвеник по заповед на цар Йосия.

17. Израилтяните, които бяха там, празнуваха Пасха и Безквасници седем дена,

18. Такава Пасха не бе празнувана в Израил от дните на пророк Самуил. Нито един от всички царе на израилтяните не беше правил такава Пасха, каквато направиха Йосия, свещениците, левитите, всички жители на Юдея и Израил, които бяха там, и жителите на Йерусалим.

19. Тази Пасха беше извършена в осемнадесетата година от царуването на Йосия.

Край на царуването на Йосия

20. А след всичко това, когато Йосия възстанови Божия дом, египетският цар Нехао поведе войска към Кархемис, близо до Ефрат, и Йосия излезе против него.

21. Тогава Нехао изпрати при него пратеници да кажат: „Какво общо има между мене и тебе, царю юдейски? Днес не съм тръгнал против тебе, а към царството, с което съм във война. Бог ми е заповядал да бързам. Не се противи на Бога, Който е с мене, за да не те погуби.“

22. Но Йосия не отстъпи и се приготви за битка. Той не послуша думите на Нехао, които бяха думи на Бога, а влезе в бой с него в долината Мегидон.

23. Стрелците улучиха цар Йосия. Тогава той каза на слугите си: „Изведете ме оттук, защото съм тежко ранен!“

24. Слугите му го свалиха от бойната колесница, качиха го на друга кола и го откараха в Йерусалим, където умря. Той беше погребан в гробниците на своите предци и цяла Юдея и Йерусалим оплакаха Йосия.

25. А Йеремия оплака Йосия в песен. Всички певци и певици напомнят и до днес за Йосия в скръбните си песни. Те са записани в книгата на песните за оплакване. Това стана обичай в Израил.

26. Останалите дела на Йосия и добродетелите му, извършени според заповедите в Господния закон,

27. и неговите постъпки отначало докрай са описани в книгата на израилските и юдейските царе.