1. Тогава Божият Дух слезе върху Азария, сина на Одед,
2. и той излезе да посрещне Аса с думите: „Послушайте ме, Аса и всички вие от Юдея и Вениаминовото племе! Господ е с вас, докато вие сте с Него: ако Го търсите, ще Го намерите, но ако Го изоставите, и Той ще ви изостави.
3. Дълго време Израил остана без истинския Бог, без свещеник, който да го поучава, и без закон.
4. Но когато в бедствието си се обърнаха към Господа, Бога на Израил, и Го потърсиха, те Го намериха.
5. Заради смутове навред по земята в онези времена нямаше сигурност нито за онези, които идваха, нито за онези, които си отиваха.
6. И се биеха народ с народ и град с град, понеже Бог им изпращаше всякакви неволи.
7. Но вие бъдете силни и не се отказвайте, защото делото ви ще бъде възнаградено!“
8. Като чу предсказанията, които Азария, син на пророк Одед, изрече, Аса се осмели и премахна езическите мерзости от цялата земя на Юда и Вениамин, както и от градовете, които беше превзел в Ефремовата планина след това поднови жертвеника на Господа, който беше пред Господния притвор.
9. И събра всички юдеи, виниаминци и преселниците от Ефрем, Манасия и Симеон, които живееха сред тях, защото много израилтяни преминаха към него, като видяха, че Господ, неговият Бог, е с него.
10. Те се събраха в третия месец на петнадесетата година от царуването на Аса
11. и принесоха в онзи ден жертва на Господа от плячката, която докараха – седемстотин вола и седем хиляди овце.
12. Тогава сключиха завет с Господа, Бога на предците си, да Му служат от все сърце и душа;
13. и всеки, бил той малък или голям, мъж или жена, който не потърси Господа, Бога на Израил, да бъде наказан със смърт.
14. И се заклеха на Господа с викове и възгласи под звуците на тръби и рогове.
15. Всички юдеи се радваха на тази клетва, защото се заклеха искрено да служат всеотдайно на Господа. И Господ се обърна към тях и те се успокоиха.
16. Аса лиши и майка си от царско достойнство, понеже беше издигнала статуи на Ашера. Той събори нейния идол, насече го и го изгори в долината при Кедрон.
17. И макар че оброчищата в Израил не бяха премахнати, сърцето на Аса остана предано на Господа до края на живота му.
18. Той донесе в Божия храм посветените от баща му дарове и посвети сам на Бога сребро, злато и съдове.
19. И до тридесет и петата година от царуването на Аса вече нямаше война.