глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36

Старият Завет

Новият Завет

Второ Летописи 33 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

Царуване на Манасия

1. Манасия беше на дванадесет години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим петдесет и пет години.

2. Но той не постъпваше праведно пред Господа, а подражаваше в мерзостите на народите, които Господ беше прогонил пред израилтяните;

3. построи отново оброчищата, които баща му Езекия беше съборил, издигна жертвеници на Ваал и статуи на Ашера и се кланяше и служеше на всички небесни светила.

4. Той издигна жертвеници в Господния храм, за който Господ беше казал: „В Йерусалим ще пребъде името Ми за вечни времена.“

5. Издигна жертвеници и в двата двора на Господния храм, посветени на всички небесни светила.

6. Принасяше в жертва чрез изгаряне синовете си в долината Бен-Хином, гадаеше, врачуваше и правеше магии, общуваше с предсказатели и хора, които призоваваха мъртъвци.

7. В дома на Господа постави изваяния идол, който нареди да направят и за който Бог беше казал на Давид и на сина му Соломон: „Ще положа името Си за вечни времена в този дом и в Йерусалим, който избрах от всички племена на Израил.

8. И ако слушат и вършат всичко, което им заповядах – закона, наредбите и заповедите, дадени чрез Мойсей, кракът на Израил няма да напусне земята, която отредих за предците им.“

9. Но Манасия подведе Юдея и жителите на Йерусалим да постъпват по-лошо и от народите, които Господ изтреби пред израилтяните.

10. И Господ напомни за това на Манасия и на хората му, но те не послушаха.

11. Затова Господ прати против тях военачалниците на асирийския цар. Те заловиха Манасия, оковаха го във вериги и го отведоха във Вавилон.

12. А когато беше в беда, той се помоли на Господа, своя Бог, и дълбоко се смири пред Бога на предците си.

13. След като се помоли на Бога, Той прояви милостта Си, чу молитвата му и го върна в Йерусалим, в неговото царство. Тогава Манасия разбра, че Господ е истинският Бог.

14. След това Манасия построи външната стена на Давидовия град в долината, западно от Геон, чак до Рибните порти, прекара я около Офел и я издигна високо. Постави военачалници във всички укрепени градове на Юдея.

15. Царят премахна чуждите божества и идоли от Господния храм и всички жертвеници, които беше издигнал върху хълма на Господния храм и в Йерусалим, и ги изхвърли извън града.

16. Той поправи жертвеника на Господа и принесе върху него мирни и благодарствени жертви, и заповяда на юдеите да служат на Господа, Бога на Израил.

17. Но народът все още принасяше жертви по оброчищата, макар и само на Господа, своя Бог.

18. Останалите дела на Манасия, молитвата към Бога и думите на пророците, които му говориха от името на Господа, Бога на Израил, са записани при делата на израилските царе.

19. А молитвите му и как Бог прояви милостта Си към него, всичките му грехове, беззаконията му, местата, по които беше издигнал оброчища, статуи на Ашера и други идоли, преди да се покае, са описани в записките на Хозая.

20. Манасия почина при предците си и го погребаха в дома му. Вместо него се възцари синът му Амон.

Царуване на Амон

21. Амон беше на двадесет и две години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим две години.

22. Той не постъпваше праведно пред Господа, както правеше и неговият баща, Манасия. Амон принасяше жертви на всички идоли, направени от баща му Манасия; и им служеше.

23. Той не се смири пред Господа, както се смири баща му Манасия, напротив, Амон вършеше все повече грехове.

24. Тогава слугите му направиха заговор против него и го убиха в дома му.

25. А народът изби всички участници в заговора против цар Амон и издигна вместо него сина му Йосия за цар.