1. След това цар Йосия направи Пасха на своя Господ в Йерусалим, заклаха пасхалното агне на четиринадесетия ден от първия месец
2. и поставиха в Господния храм свещеници в одежди според реда на смяната им.
3. Тогава рече на левитите, свещенослужители на Израил: „Осветете се пред Господа, за да поставите светия Господен ковчег в храма, построен от Соломон, сина на Давид.
4. Няма защо да го носите на рамена, служете сега на Господа, вашия Бог, и се грижете за Неговия народ Израил, наредете се според вашите родове и племена, според разпределението на Давид, царя на Израил, и според великолепните разпоредби на сина му Соломон.
5. И като застанете в светилището според родовия си левитски разред пред братята си – синове на Израил,
6. заколете, както подобава, пасхалното агне, пригответе жертви за братята си и отпразнувайте Пасха според заповедта на Господа, дадена на Мойсей.“
7. Йосия подари на народа, който се намираше там, тридесет хиляди агнета и козли и три хиляди телета. По оброк това беше предоставено от царските стада на народа, свещениците и левитите.
8. Хелкия, Захария и Исиил, началници на храма, дадоха на свещениците за Пасха две хиляди и петстотин овце и триста телета.
9. А Йехония, Самей, брат му Натанаил, хилядниците Асавия, Охиил и Йорам дадоха на левитите за Пасха пет хиляди овце и седемстотин телета.
10. В това време свещениците и левитите стояха благопристойно по поколения и родови предимства пред народа и държаха безквасни хлябове, за да принесат жертви на Господа така, както е заповядано в книгата на Мойсей. Това ставаше сутрин рано.
11. Тогава опекоха пасхалното агне на огън, както му беше редът, а жертвите свариха в медни съдове и котли с благовония и поднесоха на всеки един от народа.
12. След това приготвиха от тях за себе си и за своите братя свещеници, потомците на Аарон.
13. Тъй като свещениците принасяха жертвена тлъстина до късно, ето защо левитите готвеха за себе си и за своите братя свещеници, потомците на Аарон.
14. Певците, потомци на Асаф, бяха застанали по местата, определени от Давид – сред тях Асаф, Захария и Единус, като представители на царя.
15. Пазачите стояха при всяка порта и на никого не се позволяваше да пропуска смяната си, тъй като братята им левити готвеха и за тях от пасхалните жертви.
16. Така в онзи ден извършиха всичко, което се отнасяше до жертвоприношението на Господа – приготвиха Пасха и принесоха всеизгаряния върху Господния жертвеник, както беше заповядал цар Йосия.
17. И потомците на Израил, които по това време се намираха там, празнуваха Пасха и празника Безквасници седем дена.
18. Такава Пасха не бе празнувана в Израил от времето на пророк Самуил.
19. И нито един от всички израилски царе не е правил такава Пасха, каквато направи Йосия заедно със свещениците, левитите, юдеите и всички израилтяни, които се намираха тогава в Йерусалим.
20. Тази Пасха беше извършена в осемнадесетата година от царуването на Йосия.
21. И делата на Йосия бяха насочени по прав път пред Господа от сърце, пълно с благочестие.
22. Случилото се по негово време е описано в предишните летописи: за нечестивите, сторили грехове повече от всеки народ или царство; за това, как отявлено го оскърбяваха и как се изпълниха думите на Господа против народа на Израил.
23. След всички тези дела на Йосия се случи така, че фараонът, царят на Египет, тръгна на война към Кархемис, при река Ефрат, а Йосия излезе насреща му.
24. Тогава египетският цар изпрати пратеници при него да му кажат: „Какво става с нас, царю юдейски?
25. Не против тебе съм изпратен от Господа Бога! Аз водя война на Ефрат и сега Господ е с мене и Господ ме води напред. Отстъпи и недей се противи на Господа!“
26. Но Йосия не се върна в колесницата си, а реши да воюва с него, без да се вслуша в думите на пророк Йеремия, изречени от Господа.
27. И така влезе в битка с него в равнината Мегидон, но военачалниците на фараона се спуснаха към цар Йосия и го раниха.
28. Тогава царят каза на слугите си: „Изнесете ме от бойното поле, защото силите ме напускат!“ И слугите веднага го изведоха от строя,
29. качиха го на другата му колесница и го върнаха в Йерусалим. Там завърши живота си и го погребаха в гробницата на предците му.
30. И плакаха за Йосия по цяла Юдея, плака за Йосия и пророк Йеремия, а началниците с жените си го оплакват и до днес. Беше издадена наредба песните, с които го оплакваха, да се предават завинаги на всички поколения на Израил.
31. Те са описани в историческата книга на израилските и юдейските царе, както и всички дела, които Йосия е извършил в миналото и сега, неговата слава и примери за познаване на Господния закон.
32. След това народът реши да направи цар Йехония, сина на Йосия, на мястото на баща му, когато той беше на двадесет и три години.
33. Той царува в Юдея и Йерусалим три месеца, но египетският цар го свали от престола, за да не бъде цар на Йерусалим,
34. и обложи народа със сто таланта сребро и един талант злато.
35. После египетският цар постави за цар на Юдея и Йерусалим неговия брат Йоаким,
36. окова под стража знатните, а брат му Заракин отведе в Египет.
37. А Йоаким беше на двадесет и пет години, когато се възцари над Юдея и Йерусалим, и съгреши пред Господа.
38. Против него излезе вавилонският цар Навуходоносор, окова го в медни вериги и го отведе във Вавилон.
39. И като взе някои от свещените съдове на Господа, Навуходоносор ги пренесе и постави в своя храм във Вавилон.
40. Разказите за Йоаким, за неговата поквара и безчестие са записани в книгата на царските летописи.
41. На негово място се възцари синът му Йоаким. Той беше на осемнадесет години, когато го поставиха за цар.
42. Йоаким царува в Йерусалим три месеца и десет дена и съгреши пред Господа.
43. След една година Навуходоносор изпрати хора да го отведат във Вавилон заедно със свещените съдове на Господа
44. и назначи за цар на Юдея и Йерусалим Седекия, който беше на двадесет и една година и царува единадесет години.
45. И той съгреши пред Господа, като не се вслуша в думите на Господа, изречени от пророк Йеремия.
46. И макар да беше обвързан с клетва от цар Навуходоносор в името на Господа, той се отметна, стана самонадеян и жестокосърдечен и престъпи законите на Господа, Бог на Израил.
47. Предводителите на народа и свещениците извършиха също много безчестия, като надминаха в нечистите си дела всички езичници и оскверниха осветения Господен храм в Йерусалим.
48. Богът на техните предци ги призоваваше чрез Своите пророци да се покаят, защото щадеше тях и храма Си.
49. Но те се надсмиваха над Неговите пратеници; в деня, в който Господ им говореше, те издевателстваха над пророците Му. Тогава Той, разгневен на народа Си заради безчестието, заповяда на халдейските царе да се вдигнат против тях.
50. И те изтребиха с меч младите израилтяни около свещения храм – не пощадиха ни младежи, ни девойки, ни стари, ни млади, всички бяха предадени в ръцете им.
51. След това взеха всички свещени съдове на Господа, малки и големи, а също съдовете на Господния ковчег и царските съкровища и ги отнесоха във Вавилон.
52. Тогава запалиха Господния дом, сринаха стените на Йерусалим, а кулите му изгориха с огън.
53. От цялото му великолепие не остана нищо. А онези, които избегнаха меча, отведоха във Вавилон.
54. И те останаха роби на Навуходоносор и неговите наследници, чак докато се възцариха персите, за да се изпълни казаното от Господа, изречено от Йеремия:
55. „Докато земята не отдъхне заради престъпените съботи, седемдесет години ще пустее и ще празнува съботните си години.“