глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9

Старият Завет

Новият Завет

Втора Ездра 4 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

Възхвала за силата на царя

1. Тогава започна да говори вторият, който беше писал за силата на царя:

2. „Знатни мъже, нима хората не са по-силни, щом като владеят земята и морето, и всичко, което е в тях?

3. Но царят е още по-силен, той има власт над тях, заповядва им и те му се покоряват във всичко, каквото им каже.

4. Ако им нареди да се изправят един против друг, те изпълняват; ако ги изпрати срещу неприятели, те тръгват, събарят планини, стени и кули,

5. убиват и биват убивани, но не престъпват царската дума. И ако победят, донасят на царя цялата плячка и всичко, което са взели.

6. Онези пък, които не ходят на война и не се сражават, обработват земята, а като съберат реколтата, дават на царя и един друг се подканят да си внесат царския данък.

7. Царят е само един. Ако каже да се убива – убиват, каже ли да се освободи – освобождават.

8. Ако пък нареди да бият – бият. Нареди ли да се опустошава – опустошават, нареди ли да се съгражда – съграждат.

9. Когато нареди да се отсече – отсичат, когато нареди да се засажда – засаждат.

10. Целият му народ и войската на него се подчиняват. Освен това докато той седи на трапезата, яде, пие или спи,

11. те седят около него и никой не може да напусне заради своите дела, нито да му противоречи.

12. Знатни мъже, нима царят не е най-силен от всички, щом така му се покоряват!“ И с това завърши.

Възхвала за силата на жените

13. Третият мъж, който беше писал за жените и за истината – той беше Зоровавел, – започна така:

14. „Знатни мъже, велик е царят, велики са и мнозина от хората, голяма е и силата на виното. Но кой е техен господар и кой властва над тях? Нима това не са жените!

15. Жени са родили царя и целия народ, който владее морето и земята.

16. От тях са родени и от тях са откърмени онези, които садят лозя, от които се прави виното.

17. Те шият дрехи за хората, те носят почит на своите мъже и мъжете не могат да живеят без тях.

18. Мъжете трупат злато, сребро и какви ли не скъпоценности. Но щом зърнат жена, миловидна и красива,

19. оставят всичко и се втурват след нея, гледат я с отворена уста и тя става за тях по-желана и от злато, и от сребро, и от всяка скъпоценност.

20. Мъжът оставя баща си, който го е възпитал, и земята си и се свързва с жена си;

21. при жена си остава до смърт и забравя и баща, и майка, и земята си.

22. От това трябва да разберете, че жените властват над вас! Нима не давате на жените всичко, придобито с труд и мъка?

23. Мъжът хваща меч и тръгва да граби и краде по пътищата, да плава по морета и реки,

24. среща лъвове, скита се сред мрака. И каквото отнеме, открадне и заграби, носи го на възлюбената.

25. Мъжът обича повече жена си, отколкото баща си и майка си.

26. Мнозина са губили ума си заради жените и са ставали роби заради тях.

27. Мнозина са загинали, пропаднали и съгрешили заради жените.

28. Нима сега няма да ми повярвате? Ето царят е велик с властта, която има, и жител на друга страна не се осмелява да го докосне.

29. Но аз видях него и наложницата му Апамина, дъщеря на славния Вартак, да седи отдясно на царя,

30. да снема короната от главата му, да я поставя върху своята, а с лявата си ръка да удря плесници на царя!

31. И при все това царят я гледаше с отворена уста. Ако тя му се усмихнеше, усмихваше се и той, ако тя му се поразсърдеше, той отвръщаше с ласки, за да се сдобри с нея.

32. Знатни мъже, нима не са силни жените, щом постъпват така?“

Възхвала за силата на истината

33. В това време царят и велможите размениха погледи, а Зоровавел започна да говори за истината.

34. „Знатни мъже, жените наистина са силни. Голяма е земята и високо е небето, и бързо е слънцето в своя ход, защото за един ден обхожда небето и отново се връща на мястото си.

35. Нима не е велик Онзи, Който върши това? Да, истината е велика и по-силна от всичко!

36. Цялата земя призовава истината, небето я благославя, всички творения треперят пред нея от страх и в нея няма неправда.

37. Неправедно е виното, неправеден е царят, неправедни са жените, неправедни са всички хора, пък и всичките им работи са такива; в тях няма истина и те ще загинат заради неправдата си.

38. А истината пребъдва, остава винаги силна и ще живее и властва за вечни времена.

39. Тя не търси разлика, кой какъв е; тя върши онова, което е справедливо, и отбягва всичко несправедливо и безчестно. Затова делата ѝ се нравят на всички.

40. В нейната присъда няма несправедливост. Тя е силата и царството, властта и величието през всички векове. Прославен да бъде Бог на истината!“

41. Това бяха думите на Зоровавел. И навред сред народа се чуха викове: „Велика е истината, тя е по-силна от всичко!“

Наградата на Зоровавел

42. Тогава царят му каза: „Поискай, каквото желаеш, ще ти дадем дори повече от уговореното, понеже ти се оказа най-мъдър! Ти ще седиш до мене и ще те наричат мой роднина.“

43. А Зоровавел му отговори: „Спомни си обета, който даде в деня, когато прие царството – да построиш Йерусалим

44. и да върнеш всички взети от Йерусалим съдове, които Кир беше отнел, когато се закле да разори Вавилон, и обеща да ги върне.

45. И ти се закле, че ще въздигнеш храма, изгорен от идумеите, когато халдеите опустошиха Юдея.

46. За това същото сега те моля, царю, господарю мой, за това те умолявам и в това е твоето величие – моля те да изпълниш обета, който ти сам изрече пред Небесния Цар!“

47. Тогава цар Дарий стана, целуна го и му написа писма до всички владетели, областни началници, военачалници и сатрапи – да го пропуснат, а заедно с него и всички, които отиват да строят Йерусалим.

48. Написа също писма до всички местни владетели в Келе-Сирия, Финикия и Ливан да превозят от Ливан в Йерусалим кедрови дървета и да му съдействат при построяването на града.

49. Писмено даде уверение за свободата на всички юдеи, които напускат царството на път за Юдея, така че никой от властниците – областен началник, сатрап или управител, да не ги безпокои по домовете.

50. Царят разпореди още да бъде освободена от данъци цялата страна, която те владеят, а идумеите да напуснат селата, които са завладели.

51. Освен това всяка година да се дават по двадесет таланта за градежа на храма, докато бъде построен,

52. а за принасяните върху жертвеника всекидневни всеизгаряния, освен определените седемнадесет таланта, годишно да се дават още десет.

53. И всички, които пристигат от Вавилон, за да строят града, да бъдат свободни – както те, така и потомците им, и всички свещеници, които се върнат.

54. Царят написа и за издръжката на свещениците, и за свещеното облекло, с което да извършват богослужение.

55. Писа още да се дава издръжка на левитите до деня, в който храмът ще бъде завършен и ще бъде построен Йерусалим.

56. Издаде заповед да се дава заплата и храна на всички, които пазят града.

57. Той изпрати и всички свещени съдове, които Кир беше вече изнесъл от Вавилон. Така той заповяда да се изпълни всичко, което Кир беше наредил да се направи, и всичко да бъде върнато в Йерусалим.

Молитвата на Зоровавел

58. И когато младежът излезе, вдигна лице към небето и към Йерусалим, благодари на небесния цар и каза:

59. „От Тебе е победата, от Тебе – мъдростта; Твоя е славата и аз съм Твой раб!

60. Прославен си Ти, Който ми дари мъдрост! Благодаря ти, Господи на предците ни!“

Подготовка за завръщане в Йерусалим

61. И като взе писмата, отиде във Вавилон и съобщи за това на всичките си братя.

62. Те благодариха на Бога на предците си, че ги дари със свобода и позволи

63. да отидат и да строят Йерусалим и храма, наречен на името Му. След това празнуваха с музика и веселие седем дена.