1. След тези събития по време на царуването на персийския цар Артаксеркс в Йерусалим се завърна Ездра, синът на Сарей. Негови предци бяха Езерия, Хелкия, Салим,
2. Садук, Ахитов, Амария, Озия, Марерот, Зарей, Сауя, Вока, Ависай, Финеес, Елеазар, Аарон първосвещеникът.
3. Този Ездра дойде от Вавилон като учен, който добре познаваше Закона, даден на Мойсей от Бога на Израил.
4. Царят го беше удостоил с голяма почит и проявяваше голяма благосклонност към всичките му искания.
5. С Ездра в Йерусалим дойдоха и други израилтяни – сред тях свещеници, левити, певци, пазачи на вратите, служители при храма.
6. Това се случи в петия месец на седмата година от царуването на Артаксеркс; защото като тръгнаха от Вавилон в новолунието на първия месец на същата тази седма година от царуването му, след благополучното пътуване, с което Господ ги дари, те стигнаха в Йерусалим на новолунието от петия месец.
7. А Ездра, който много добре познаваше закона и заповедите на Господа, се стараеше да научи израилтяните на всички разпоредби и предписания.
8. Дойде и следната писмена заповед, дадена от цар Артаксеркс на Ездра, свещеник и четец на Господния закон:
9. „Цар Артаксеркс поздравява Ездра, свещеник и четец на Господния закон.
10. Воден от човеколюбие, издадох заповед до цялото си царство онези от израилтяните, които доброволно пожелаят, а също така свещениците и левитите, да отидат заедно с тебе в Йерусалим.
11. И така, нека да се съберат и да тръгнат с тебе онези, които желаят, както отсъдихме аз и моите седем най-близки съветници.
12. Нека те видят какво се върши в Юдея и Йерусалим съгласно Господния закон
13. и да отнесат в Йерусалим дарове на Господа на Израил, които аз и моите близки обещахме, заедно с всичкото злато и сребро, което се открие в околностите на Вавилон, и подаянията на народа за храма на техния Господ в Йерусалим.
14. Нека съберат и златото, и среброто за волове, овни, агнета и друго, което е необходимо,
15. за да принесат жертви върху жертвеника на своя Господ в Йерусалим.
16. И всичко, което ти и твоите събратя поискате да сторите с това злато и сребро, да бъде по волята на твоя Бог!
17. Постави пред Господа, Своя Бог, свещените Господни съдове, които са ти дадени за нуждите на храма на Твоя Бог в Йерусалим. И каквото друго ти е необходимо за служението в храма на твоя Бог,
18. можеш да го дадеш от царската съкровищница.
19. Ето аз, цар Артаксеркс, заповядах на ковчежниците в Сирия и Финикия редовно да се дава на Ездра, свещеник и четец на Закона на Всевишния Бог, всичко, което поиска – до сто таланта сребро,
20. а също и пшеница до сто кора, вино – до сто мери, и сол в изобилие.
21. Всичко трябва да се извърши грижливо, съгласно закона на Всевишния Бог, за да не падне Божият гняв върху царството и потомците ми.
22. Освен това ви се известява да не се взима никакъв данък или друг налог от свещениците, левитите, певците, пазачите на вратите и писарите на този храм и никой да няма власт да им налага каквото и да е.
23. А ти, Ездра, с Божията мъдрост постави началници и съдии, за да съдят по цяла Сирия и Финикия всички, които знаят закона на твоя Бог, а които не знаят, поучавай.
24. И всички онези, които престъпят Закона на твоя Бог или царския закон, да бъдат сурово наказвани – било със смърт, било с парична глоба, изгонване или друго наказание.“
25. Тогава ученият Ездра каза: „Благословен да е единият Господ, Който вложи в сърцето на царя прослава на дома Му в Йерусалим
26. и ме почете пред царя, пред съветниците и пред всичките му близки и велможи.
27. И аз, с помощта на Господа, своя Бог, добих смелост и събрах много израилтяни, за да дойдат с мене в Йерусалим.
28. Ето предводителите според родовете им, по тяхното старшинство, които тръгнаха с мене от Вавилон, по време на царуването на цар Артаксеркс:
29. от рода на Финеес – Гарсом; от рода на Итамар – Гамил; от рода на Давид – Атус, син на Сехения;
30. от рода на Форос – Захария, и с него се записаха сто и петдесет души;
31. от рода на Фаатмоав – Елиаония, син на Зарей, и с него двеста души;
32. от рода на Затой – Сехения, син на Йезил, и с него триста души; от рода на Адин – Бен Йонат, и с него двеста и петдесет души;
33. от рода на Илам – Йесия, син на Готолия, и с него седемдесет души;
34. от рода на Сафатия – Зарая, син на Михаил, и с него седемдесет души;
35. от рода на Йоав – Авадия, син на Йезил, и с него двеста и дванадесет души;
36. от рода на Вания – Асалимот, син на Йосафия, и с него сто и шестдесет души;
37. от рода на Вавия – Захария, син на Вивай, и с него двадесет и осем души;
38. от рода на Асгат – Йоан, син на Акатан, и с него сто и десет души;
39. от рода на Адоникам – последните. Ето имената им: Елифалат, Йеуил и Самей, и с тях седемдесет души;
40. от рода на Вагой – Утий, син на Исталкур, и с него седемдесет души.
41. Събрах ги при реката, наречена Теран. Там престояхме три дена и им направих преглед.
42. И като не открих там никого от свещениците и левитите,
43. изпратих при Елеазар, Идуил, Маасман, Алнатан, Мамей, Самей, Йоривон, Натан, Еннатан, Захария и Мосоламон водачи с опит и разум.
44. Наредих им да отидат при Адей, управител на съкровищницата,
45. и да поискат от него, събратята му и от другите началници на съкровищницата да ни изпратят свещеници за храма на нашия Господ.
46. И те, подкрепени от мощната ръка на нашия Господ, ни доведоха опитни в служението мъже: Асевивея, от рода на Мооли, потомък на Левий, син на Израил, заедно с осемнадесет от неговите синове и сродници;
47. Асевия, Ануя и неговия брат Осея, от рода на Хануней, заедно с двадесет от синовете им,
48. а също така и служителите при храма, които Давид и началниците бяха представили за служение при левитите – двеста и двадесет служители, с поименен списък на всички.
49. Там обявих пост пред нашия Господ с младите израилтяни,
50. за да измолим от Бога благополучен път за нас, за децата ни и за добитъка с нас,
51. тъй като ме досрамя да искам от царя пехота и конници за охрана срещу нашите неприятели по време на пътуването.
52. А бяхме казали на царя, че силата на нашия Господ ще бъде с онези, които Го търсят във всяко добро начинание.
53. И така, ние пак се помолихме на нашия Господ за всичко това и получихме от Него велика милост.
54. Тогава отделих от предводителите на свещениците дванадесет души, Есеревия и Самия, а освен тях десет души от събратята им.
55. После претеглих пред тях среброто, златото и свещените съдове от храма на нашия Господ, които ни дариха царят, неговите съветници, велможите и всички израилтяни.
56. И така, претеглих и им предадох шестстотин и петдесет таланта сребро, сто таланта сребърни съдове, сто таланта злато, двадесет златни съда и дванадесет медни съда от превъзходна мед, които блестяха като злато.
57. И им рекох: „И вие сте святи пред Господа, и тези съдове са святи, както и златото и среброто, посветено на Господа, Бога на предците ни.
58. Бъдете бдителни и ги пазете, докато ги предадете на старшите свещеници, левитите и предводителите на израилските родове в Йерусалим за съкровищницата при храма на нашия Господ.“
59. Свещениците и левитите приеха среброто, златото и съдовете, за да занесат в храма на Господа в Йерусалим.
60. На дванадесетия ден от първия месец тръгнахме от река Теран на път за Йерусалим. Мощната десница на нашия Господ над нас ни пазеше по пътя от всеки неприятел, докато пристигнахме в града.
61. А като изминаха три дена от пристигането ни, претегленото сребро и злато беше предадено в храма на нашия Господ на свещеник Мармоти, син на Урия.
62. С него беше Елеазар, син на Финеес, а така също и левитите Йосавдос, син на Иисус, и Моет, син на Саван. Всичко беше преброено и претеглено, а теглото им същевременно записано.
63. Тогава завърналите се от плен принесоха жертва за своето спасение на Господа, Бог на Израил – дванадесет вола за всички израилтяни, деветдесет и шест овена, седемдесет и две агнета и дванадесет козела, всичко това за жертва на Господа.
64. След това предадоха царските заповеди на управителите и началниците на Келе-Сирия и Финикия и те почетоха народа и храма на Господа.
65. Когато всичко свърши, към мене приближиха водачите на родове и ми казаха:
66. „Нито народът на Израил, нито началниците, свещениците и левитите са се отделили от другите съседни народи – хананейци, хетейци, ферезейци, йевусейци, моавци, египтяни и идумейци, а продължават да следват нечистите им обичаи.
67. Те и техните синове встъпиха в съпружество с дъщерите им, така че светото семе се смеси с другите народи в страната. Дори предводителите и велможите станаха участници в това беззаконие от самото начало.“
68. Щом чух това, раздрах си дрехите и свещените одежди и скубейки косите и брадата си, седнах угрижен и печален.
69. Тъжен от това беззаконие, аз седях в печал до вечерното жертвоприношение, а около мене се събраха мнозина, подбудени от словото на Господа на Израил.
70. Тогава се изправих от своя пост и с раздрани дрехи и свещени одежди паднах на колене, прострях ръце към Господа и казах:
71. „Господи, душата ми е в смут и се срамувам пред лицето Ти,
72. защото потънахме в грехове, а безумията ни стигнаха до небето!
73. От времената на предците ни, та и до днес, всички сме грешници.
74. Заради нашите грехове и греховете на предците ни ние и нашите събратя, нашите царе и свещеници до днес бяхме унизени и предадени на меча на чужди царе, на плен и грабеж.
75. И колко велика е сега милостта Ти, Господи, затова, че си ни оставил корен и име на мястото, където е Твоята светиня,
76. че си ни открил светило в дома на нашия Господ, че си ни дал прехрана по време на робството ни! Дори когато бяхме роби, нашият Господ не ни забрави,
77. а направи персийските царе благосклонни към нас, за да ни дадат прехрана
78. и да прославят храма на нашия Господ, за да бъде въздигнат опустошеният Сион, а ние да намерим опора в Юдея и Йерусалим.
79. А какво да кажем сега, Господи, когато имаме всичко това? Ние престъпихме Твоите заповеди, които си ни дал чрез Твоите слуги, пророците, с думите:
80. „Земята, в която отивате, за да я наследите, е осквернена от скверните дела на чуждите народи в тази страна и те са я изпълнили с нечистите си идоли.
81. Затова не вземайте дъщерите им за синовете си, нито давайте дъщерите си на синовете им!
82. И още, никога не искайте мир с тях, за да можете да вкусите благата на тази земя и да я оставите като наследство на децата си завинаги!“
83. Защото всички беди, които ни сполетяват, са наказание заради нечестивите ни постъпки и големите ни грехове. Но Ти, Господи, облекчи греховете ни
84. и ни даде такъв корен. И когато отново започнахме да престъпваме Твоя закон и се смесихме с нечистите народи по тази земя,
85. Ти не прояви гнева Си към нас, не ни погуби, не ни лиши от корен, от потомство и от името ни!
86. Ти си справедлив, Господи на Израил, защото ние останахме с корен и до днес!
87. Но ето сега ние сме пред Тебе с нашите грехове, макар че заради тях нямаме право да стоим пред Тебе“!“
88. Докато Ездра се молеше, изповядваше и плачеше, паднал на колене на земята пред храма, при него се събра много народ от Йерусалим – мъже, жени и деца. И навред сред множеството се чуваха силни ридания.
89. Тогава израилтянинът Йехония, син на Йоил, извика към Ездра: „Ние съгрешихме пред Господа и взехме жени от други народи по тази земя. Но дори и сега съществува надежда за Израил!
90. Нека се закълнем пред Господа, че ще отхвърлим от нас всички жени, които взехме от другите народи, заедно с децата им, както подобава според тебе и според всички, които се покоряват на Господния закон.
91. Стани и извърши това, защото ти трябва да го сториш; а ние ще го сторим заедно с тебе!“
92. Тогава Ездра стана и закле старшите свещеници и левитите на цял Израил, че ще постъпят така; и те се заклеха.