1. Филопатор, като научи от завърналите се при него, че Антиох е отнел намиращите се под негова власт местности, даде заповед за подготовка на цялата си войска – пехота и конници, взе със себе си сестра си Арсиноя и се отправи за страната Рафия, където бяха разположени на стан войските на Антиох.
2. Тогава някой си Теодот реши да осъществи свой таен замисъл. Като взе със себе си най-добре въоръжените хора, които Птолемей му бе поверил, през нощта се вмъкна в шатрата на Птолемей, за да го убие насаме и с това да предотврати войната.
3. Но Доситей, синът на Дримил, по род юдеин, който по-късно бе изменил на Закона и отстъпил от отеческата вяра, изведе Птолемей, а в шатрата постави неизвестен човек, на когото бе отредено да изтърпи неговата участ.
4. А когато настана свирепа битка и вече изглеждаше, че Антиох печели надмощие, Арсиноя тръгна сред войските, обляна в сълзи и с разпуснати коси, насърчаваше ги да се сражават храбро за себе си, за децата и жените, като обещаваше, че ако победят, ще даде на всеки по две мини злато.
5. И се случи така, че неприятелите бяха разбити в ръкопашен бой и много от тях бяха пленени.
6. След като удържа победа в битката, Филопатор реши да обходи близките градове, за да ги насърчи.
7. Той стори това, като раздаде дарове на светилищата и вдъхна мъжество у подвластните му.
8. А след като юдеите изпратиха при него пратеници от съвета и старейшините да го поздравят, да му поднесат дарове и да изразят радостта си от станалото, той пожела да отиде при тях, колкото се може по-скоро.
9. Когато пристигна в Йерусалим, принесе жертва на великия Бог, въздаде благодарност и стори онова, което подобаваше за свещеното място. Щом влезе там, той беше поразен от величието и великолепието му.
10. Удивен и от богатата украса на храма, пожела да влезе в светилището.
11. Ала когато му казаха, че не бива да прави това, защото на никого и от техния народ не е позволено да влиза там, дори и на свещениците, а само на първосвещеника, който стои над всички, и то веднъж в годината, той не искаше и да чуе.
12. Дори когато му прочетоха Закона, той не се отказа от намерението си и твърдеше, че трябва да влезе: „Те могат и да са лишени от тази чест, но аз – не!“