1. Поучение на Асаф.Народе мой, слушай Закона ми;чуй думите, които изрекох.
2. Ще отворя устата си и чрез притчище разкрия тайните на миналите времена,
3. това, което чухме и узнахмеи каквото ни разказаха нашите бащи.
4. Няма да скрием от децата си,а ще разказваме пред следващото поколение за славата на Господаи за Неговата сила, за чудесата, които Той извърши.
5. Той даде наредби на Якови установи закон в Израил,като заповяда на предците нида разказват на потомците си,
6. за да знае следващото поколение,потомците, които ще бъдат родени,та да разказват те на децата си.
7. Да се доверяват на Богаи да не забравят делата Му,а да пазят заповедите Му.
8. И да не бъдат като предците си,род непокорен и непослушен,поколение, което не утвърди сърцето сии чийто дух не беше верен на Бога.
9. Синовете на Ефрем, въоръжени и стрелящи с лъкове,отстъпиха в деня на битката.
10. Не опазиха завета на Богаи отказаха да изпълняват Неговите наредби;
11. забравиха делата Муи чудесата, които им бе показал.
12. Пред очите на предците им извърши чудесав египетската земя, в полето Цоан.
13. Раздели морето и ги преведе през него,а водите направи като стена.
14. Денем ги води чрез облак,а цяла нощ – с огнена светлина.
15. Разсече скала в пустинятаи ги напои изобилно с вода.
16. И направи така, че да потекат потоци от скалата,водите да потекат като реки.
17. Но те продължиха да съгрешават спрямо Него;в пустинята се противиха на Всевишния.
18. Подлагаха на изпитание Бога в сърцето си,като искаха храна да задоволят лакомията си.
19. И говореха против Бога, казвайки:„Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20. Ето Той удари скалата и потекоха води, рукнаха потоци.Може ли Той да даде хляб и да приготви месо за Своя народ?“
21. Господ чу и се разгневи;разпали огън против Якови изсипа гняв над Израил,
22. защото не повярваха в Богаи не се надяваха на спасение от Него.
23. Той заповяда на облацитеи отвори вратите на небето,
24. за да излее манна за хранаи да им даде небесен хляб.
25. Всеки ядеше ангелски хляб.Изпрати им и храна до насита.
26. Изгони източния вятър на небетои със силата Си доведе на неговото място южния.
27. И върху тях се изсипаха месо, изобилно като прах,и птици като морски пясък,
28. които падаха сред стана им,около техните шатри.
29. И те ядоха и се наситиха,тъй като им даде това, което те желаеха.
30. А докато не бяха се отказали от лакомията сии храната им беше още в устата,
31. гневът Божий се изсипа върху тях и изби силните сред тях,повали младите мъже на Израил.
32. Въпреки всичко това те продължаваха да съгрешавати не вярваха на Неговите чудеса.
33. Затова Той направи дните им да минават напразно,а годините им – в смут.
34. Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата сии ревностно търсеха Бога.
35. И си спомниха, че Бог е тяхната закрила,че Всевишният е техен изкупител.
36. Лицемереха пред Него с устата си;изричаха лъжи,
37. защото сърцата им не бяха с Негои не бяха верни на завета Му.
38. Той обаче беше милостив, прощаваше вината ими не ги погубваше.Много пъти отклоняваше гнева Сии потискаше Своята ярост.
39. И помнеше, че те са плът,дихание, което отминава и не се връща.
40. Колко пъти Му се противиха в пустинятаи го натъжаваха в безводната земя?
41. И продължаваха да подлагат Бога на изпитаниеи да огорчават Тебе, Светия Израилев.
42. Не си спомняха за силата на ръката Му,за деня, когато ги избави от потисника,
43. когато извърши в Египет Своите знаменияи на полето Цоан – чудесата Си.
44. Превърна реките им в кръв,за да не се пият течащите им води;
45. изпрати им мухи да ги ядати жаби да ги погубват;
46. даде на насекомите плода на труда им,а изработеното – на скакалците;
47. лозята им уби с град,а плодните дървета – със слана;
48. добитъка порази с градушка,стадата им – с мълнии.
49. Изпрати им Своя пламенен гняв,негодуванието и яростта Си,нещастия и цяло нашествие пратеници на злото.
50. Проправи път на гнева Сии не запази душите им от смърт,а живота им предаде на мор;
51. порази всеки първороден в Египет,първенците по сила в шатрите на Хам;
52. а народа Си изведе като добитъки го водеше като стадо в пустинята.
53. Водеше ги сигурно и те не се бояха,а враговете им ги заля морето;
54. и ги доведе до границите на Своята светиня,на тази планина, която десницата Му бе придобила.
55. И изгони оттам народите,а земята раздели чрез жребийи засели Израилевите племена в чуждите шатри.
56. Но те подлагаха на изпитание Всевишнияи упорстваха,като не спазваха наредбите Му;
57. отстъпваха и изменяха като бащите си,измятаха се като негоден лък;
58. огорчаваха Го със своето идолопоклонство,а със своите идоли пробуждаха гнева Му.
59. Бог чу и се разгневи,и силно възнегодува против Израил,
60. като напусна дома Си в Сило,шатъра, в който пребиваваше между хората;
61. и остави в плен Своята Сила, а Славата Си – във вражески ръце.
62. Предаде на меч Своя народи презря Своето наследство.
63. Огън погълна младежите му,а сватбена песен не се изпя за девиците му.
64. Свещениците му падаха от меч,а вдовиците им не можеха да ги оплакват.
65. Но Господ се събуди като от сън,като воин, опиянен от вино;
66. отблъсна враговете Сии ги посрами завинаги.
67. И отхвърли дома на Йосиф,и не избра племето на Ефрем,
68. а избра племето на Юдаи планината Сион, която обичаше.
69. И съгради светилището Си като във висинитеи като земята го утвърди завинаги.
70. Избра служителя Си Давиди го взе от кошарите на овцете;
71. отдели го от кърмачките,за да пасе народа Му – Яков, и наследството Му – Израил.
72. И той ги пасеше с чисто сърцеи ги водеше с умението на ръцете си.