1. За първия певец. От Йедутун. Псалом на Давид.
2. Казах си: „Ще внимавам в пътищата си,за да не съгреша с езика си,ще обуздавам устата си,докато нечестивият е пред мене.“
3. Бях ням и безгласен и мълчах,лишен от блага;и моето страдание се усили.
4. Пламна сърцето в гърдите ми,огън се разгоря в мислите ми.Тогава проговорих с езика си:
5. „Господи, дай ми да узная кога ще бъде моят край,открий ми числото на моите дни,за да разбера, че съм преходен.
6. Ето кратки са дните, които Ти си ми определил,и възрастта ми е като нищо пред Тебе.Наистина, животът на всеки човек е като полъх.
7. Наистина, човек е като сянка;напразно вдига шум,трупа съкровища и не знае кой ще ги получи.
8. И сега какво ми остава да очаквам, Господи?Надеждата ми е единствено в Тебе.
9. Избави ме от всичките ми беззакония,не ме предавай на безумен за поругание.
10. Станах ням, не отварям устата си,защото Ти направи това.
11. Отклони от мене Своите удари,аз изнемогвам от Твоята поразяваща ръка.
12. Когато с изобличение наказваш човека за беззаконията,Ти накърняваш неговата хубост, както молци развалят дреха.Така че всеки човек е само полъх!
13. Господи, чуй молитвата ми, вслушай се в моя вопъл,не стой безмълвен пред моите сълзи,защото аз съм гост пред Тебе и странник,както и всички мои предци.
14. Отвърни гневен поглед от мене, та да мога да отдъхна,преди да си замина и да ме няма вече.“