1. За първия певец. Псалом на Кореевия хор.
2. Чуйте това, всички народи!Внимавайте всички, които живеете по света:
3. синове на обикновени хора и синове на знатни,заедно богати и бедни!
4. Устата ми ще говори мъдрои размислите ми ще са разумни.
5. Ще наклоня ухото си към притча;ще разкрия загадката си с арфа.
6. Защо да се боя в дни на бедствие,когато беззаконието на лоши хора ме обкръжи?
7. Те се осланят на своето богатствои се хвалят с големия си имот.
8. Но човек не може да откупи брат,не може да даде на Бога откуп за него,
9. защото прекалено скъп е откупът за живота муи трябва да се откаже завинаги от това –
10. че ще живее винагии няма да види гроб.
11. Защото всеки вижда, че и мъдрите умират,тъй както глупавият и неразумният загивати оставят имота си на други.
12. Те си мислят, че домовете им са вечни,техни жилища от род в род,а земите си назовават със своите имена.
13. Но човекът не пребъдва в почест;той загива като добитъка.
14. Този техен път е тяхното безумиеи такъв е краят на онези след тях, които с големи уста ги одобряват.
15. Те са предназначени като овце за преизподнята;смъртта ще бъде техен пастир.И праведните ще ги управляват на сутринта.И техните тела ще се разпаднат;преизподнята ще бъде техен дом.
16. Но Бог ще изкупи душата ми от властта на преизподнята,тъй като ще ме приеме.
17. Не се страхувай, когато някой забогатява,когато славата на дома му расте,
18. тъй като няма да вземе нищо със себе си при смъртта си.Славата му няма да го последва.
19. Ако и да се смята за щастлив приживе,защото го хвалят, когато му е добре,
20. пак ще отиде в поколението на своите предци,които няма никога да видят светлина.
21. Човекът, който пребивава в почест, но без разум,той загива като добитък.