1. След това израилтяните тръгнаха и се спряха в Моавската равнина оттатък Йордан, срещу Йерихон.
2. Валак, Сепфоровият син, видя всичко, което Израил бе сторил на аморейците.
3. И моавците се уплашиха много от този народ, понеже беше многоброен; затова те изпитваха страх пред израилтяните.
4. Тогава моавците казаха на мадиамските старейшини: „Сега този народ ще опустоши всичко около нас, както добитък – полската трева.“ И Валак, Сепфоровият син, който по това време беше цар на моавците,
5. изпрати пратеници при Валаам, Веоровия син, в Петор, при река Ефрат, в земята на народа му, за да го повикат. Те трябваше да му съобщят следното: „Ето един народ е излязъл от Египет; той е покрил лицето на земята и се е разположил срещу мене.
6. Затова ела и прокълни този народ заради мене, защото ме превъзхожда по сила. Тогава може би ще успея да го надвия и да го изгоня от страната си, понеже зная, че онзи, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш, е проклет.“
7. И така, моавските и мадиамските старейшини се отправиха на път с дарове за врачуване в ръце; и когато дойдоха при Валаам, предадоха му Валаковите думи.
8. А той им отговори: „Пренощувайте тук и аз ще ви дам отговор, както ми каже Господ.“ И така, моавските предводители останаха у Валаам.
9. И Бог дойде при Валаам и му каза: „Какви са тези хора при тебе?“
10. Валаам отвърна на Бога: „Валак, Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил при мене да кажат:
11. „Ето един народ е излязъл от Египет и е покрил лицето на земята; затова ела и прокълни този народ заради мене. Тогава може би ще съм в състояние да воювам с него и да го изгоня“.“
12. А Бог нареди на Валаам: „Не отивай с тях и не проклинай този народ, защото е благословен.“
13. И така, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите предводители: „Върнете се в страната си, защото Господ не иска да ми позволи да дойда с вас.“
14. Тогава моавските предводители станаха и се върнаха при Валак, и казаха: „Валаам отказва да дойде с нас.“
15. А Валак пак изпрати предводители, повече и на по-голяма почит от онези.
16. И те, като дойдоха при Валаам, му казаха: „Така казва Валак, Сепфоровият син: „Не отказвай да дойдеш при мене;
17. ще те възнаградя богато и ще сторя за тебе всичко, което ми кажеш. Ела и прокълни заради мене този народ“.“
18. В отговор Валаам каза на Валаковите слуги: „Дори Валак да би ми дал къщата си, пълна със сребро и злато, аз не бих престъпил заповедта на Господа, моя Бог, за да сторя каквото и да било;
19. но все пак пренощувайте и вие тук, за да науча какво ще ми каже Господ.“
20. През нощта Бог дойде при Валаам и му каза: „Щом хората са дошли да те повикат, стани, иди с тях; но прави само това, което Аз ще ти кажа.“
21. На сутринта Валаам стана, оседла ослицата си и тръгна с моавските предводители.
22. Но Божият гняв се разпали затова, че той тръгна, и Господен ангел застана на пътя, за да му попречи, докато Валаам яздеше на ослицата, придружен от двама свои слуги.
23. И понеже ослицата видя Господния ангел, застанал на пътя с гол меч в ръка, тя се отби от пътя и тръгна през полето; а Валаам започна да бие ослицата, за да я върне в пътя.
24. Тогава Господният ангел застана на един тесен път между лозята, където от едната и от другата страна имаше зидове.
25. Ослицата, като видя Господния ангел, се притисна към зида, като притисна към зида и крака на Валаам; и той пак започна да я бие.
26. После Гопсподният ангел тръгна напред и застана на едно толкова тясно място, че нямаше накъде да се отбие нито надясно, нито наляво.
27. Ослицата, като видя Господният ангел, се смъкна под Валаам; обзет от ярост, Валаам започна да я бие с тояга.
28. Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя проговори на Валаам: „Какво ти сторих, че ме биеш вече трети път?“
29. А Валаам каза на ослицата: „Защото се измъчих с тебе; да имах нож в ръката, досега да съм те убил!“
30. Ослицата отвърна на Валаам: „Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил цял живот? Нима съм постъпвала някога така?“ А той отговори: „Не.“
31. И Господ отвори очите на Валаам и той видя Господния ангел, застанал на пътя с гол меч в ръката си; тогава преклони глава и падна на лицето си.
32. Господният ангел му каза: „Защо би ослицата си вече три пъти? Ето сам излязох, за да ти попреча, защото пътят ти не е прав пред мене;
33. и ослицата, като ме видеше, вече три пъти се отбиваше от мене; ако тя не се беше отбила от мене, досега да съм те убил, а нея да съм оставил жива!“
34. Тогава Валаам каза на Господния ангел: „Съгреших, понеже не знаех, че ти стоиш на пътя пред мене; но сега, ако не ти е угодно, аз ще се върна.“
35. И Господният ангел рече на Валаам: „Иди с тези хора, но говори само това, което аз ще ти кажа.“ И така, Валаам отиде с предводителите на Валак.
36. А Валак, като чу, че идва Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град, разположен на самата граница, при река Арнон.
37. Тогава Валак се обърна към Валаам с думите: „Нима не пращах настойчиво пратеници при тебе, за да те повикат? Защо не дойде при мене? Или не съм достоен да ти въздам почести?“
38. А Валаам отговори на Валак: „Ето аз дойдох при тебе. Но имам ли власт да говоря нещо от свое име? Каквото Бог вложи в устата ми, това и ще кажа.“
39. След това Валаам тръгна с Валак и пристигнаха в Кириат-Хуцот.
40. И Валак принесе в жертва волове и овци и изпрати от тях на Валаам и на предводителите, които бяха с него.
41. А на сутринта взе Валаам със себе си и се изкачиха на Вааловите височини, откъдето той видя най-близката част от стана на израилтяните.