глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36

Старият Завет

Новият Завет

Числа 17 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

Разцъфтелият жезъл на Аарон

1. След това Господ каза на Мойсей:

2. „Заповядай на Елеазар, сина на свещеник Аарон, да прибере кадилниците от пепелта, а ти разпръсни тамяна от тях надалеч, защото те са святи.

3. Кадилниците на тези мъже, които заради греха си загубиха своя живот, да бъдат направени на листове за обковаване на жертвеника; те са святи, понеже бяха принесени пред Господа. И те ще бъдат знамение за израилтяните.“

4. Тогава свещеник Елеазар взе медните кадилници, които изгорелите бяха донесли, и ги направиха на листове за обковаване на жертвеника,

5. за да напомнят на израилтяните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася тамян пред Господа, за да не стане и с него това, което стана с Корей и съучастниците му. Всичко стана така, както Господ каза чрез Мойсей на Елеазар.

6. На другия ден цялото общество на Израил заропта против Мойсей и Аарон с думите: „Вие избихте народа на Господа!“

7. И когато народът се беше събрал против Мойсей и Аарон, погледнаха към скинията на събранието и ето облак я покри и се яви славата на Господа.

8. Тогава Мойсей и Аарон дойдоха при скинията на събранието.

9. И Господ каза на Мойсей:

10. „Отстранете се от това общество и Аз в един миг ще ги погубя.“ Но те паднаха на лицата си.

11. Тогава Мойсей каза на Аарон: „Вземи кадилницата, сложи в нея огън от жертвеника, сипи тамян и я занеси по-скоро при народа, за да се застъпиш за тях; защото, ето излезе от Господа гняв и настана мор.“

12. Аарон взе кадилницата си, както каза Мойсей, и се затича сред събранието; а морът сред народа беше започнал; и той сипа тамяна и се помоли за народа.

13. И като застана между мъртвите и живите, морът престана.

14. От мора измряха четиринадесет хиляди и седемстотин души освен умрелите в Кореевия бунт.

15. Тогава Аарон се върна при Мойсей до входа на скинията на събранието, понеже морът престана.

16. И Господ каза на Мойсей:

17. „Заповядай на израилтяните да ти дадат дванадесет жезъла – по един жезъл от племе, от всичките ти предводители според племената, и напиши името на всеки върху жезъла му.

18. На Левиевия жезъл напиши името на Аарон, защото трябва да има по един жезъл за всеки предводител на племе.

19. Положи ги в скинията на събранието, пред ковчега на откровението, където Аз ви се явявам.

20. И когото Аз избера, неговият жезъл ще покара; така ще усмиря ропота на израилтяните, който вдигат против вас.“

21. Мойсей изрече това пред израилтяните; и всеки от предводителите им му даде по един жезъл – дванадесет жезъла от всички според племената си; и Аароновият жезъл беше между жезлите им.

22. Тогава Мойсей положи жезлите пред Господа в скинията на откровението.

23. На другия ден Мойсей влезе в скинията на откровението и ето Аароновият жезъл, от Левиевия дом, беше покарал, напъпил, цъфнал и завързал зрели бадеми.

24. И Мойсей изнесе всички жезли, положени пред Господа, и ги показа на целия Израил; като видяха това, всеки взе своя жезъл.

25. Тогава Господ каза на Мойсей: „Върни Аароновия жезъл пред ковчега на откровението, за да се пази като знамение за непокорните, така че ропотът им против Мене да престане и те да не измрат!“

26. И Мойсей направи така; както Господ му заповяда, така направи.

27. Тогава израилтяните казаха на Мойсей: „Ето ние загиваме, погубени сме, всички сме погубени!

28. Всеки, който се приближи до скинията на Господа, умира; нима ние всички ще измрем?“