1. Корей, син на Ицхар, син на Каат, син на Левий, заедно с Рувимовите потомци Датан и Авирон, синове на Елиав, и Он, син на Фалет,
2. се вдигнаха против Мойсей с двеста и петдесет души от израилтяните, предводители на народа, избрани за съветници и именити мъже.
3. Те се събраха против Мойсей и Аарон и им казаха: „Стига толкова! Цялото общество, всички са святи и Господ е сред тях! Защо вие се поставяте по-горе от народа на Господа?“
4. Когато чу това, Мойсей падна на лицето си
5. и каза на Корей и на всичките му съучастници: „Утре Господ ще покаже кой е Негов и кой е свят, и кой може да се приближи до Него; и когото Господ избере, той може да се приближи до Него.
6. А вие направете това: ти, Корей, и всички твои съучастници вземете си кадилници,
7. сложете утре в тях огън и сипете в тях тамян пред Господа; и когото Господ избере, той ще бъде свят. Стига толкова и на вас, Левиеви синове!“
8. Тогава Мойсей се обърна към Корей с думите:
9. „Малко ли ви е това, че Бог на Израил е отделил вас от Израилевото общество и ви е приближил до Себе Си, за да стоите на стража при скинията на Господа и да извършвате служение пред обществото?
10. Нали Той приближи тебе и заедно с тебе всичките ти братя, Левиевите синове, до Себе Си, а вие искате още и свещенството!
11. Така че ти и всичките ти съучастници сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, за да роптаете против него?“
12. И Мойсей изпрати да повикат Датан и Авирон, Елиавовите синове. Но те отговориха: „Няма да дойдем!
13. Малко ли ти е, че ни изведе от страната, в която текат мляко и мед, за да ни погубиш в пустинята, или искаш още и да господстваш над нас?
14. В страната, в която текат мляко и мед, ти не ни заведе, нито ни даде да владеем ниви и лозя, нима мислиш, че хората са слепи? Няма да дойдем!“
15. Тогава Мойсей много се разгневи и каза на Господа: „Не приемай техния принос; от тях не съм взел дори един осел, нито съм сторил зло на някого от тях.“
16. И Мойсей се обърна към Корей: „Утре ти и всичките ти съмишленици застанете пред Господа – ти, те и Аарон;
17. и всички вземете кадилниците си, сипете в тях тамян и занесете пред Господа всеки своята кадилница – двеста и петдесет кадилници; също и ти, и Аарон, всеки своята кадилница.“
18. И така, те взеха всеки кадилницата си, сложиха в тях огън, сипаха тамян и застанаха пред входа на скинията на събранието заедно с Мойсей и Аарон.
19. Корей събра на своя страна против тях цялото общество пред входа на скинията на събранието; и славата на Господа се яви на цялото общество.
20. Тогава Господ каза на Мойсей и Аарон:
21. „Отделете се от това общество, за да ги изтребя в един миг!“
22. А те паднаха на лицата си и извикаха: „О, Боже, Боже на духовете, които дават живот на всяка плът! Ако един човек е съгрешил, нима ще се гневиш на цялото общество?“
23. И Господ рече на Мойсей:
24. „Кажи на народа: „Стойте далеч от жилищата на Корей, Датан и Авирон.“
25. Мойсей стана и отиде при Датан и Авирон; след него отидоха и старейшините на Израил.
26. Тогава Мойсей се обърна към народа с думите: „Отдръпнете се от шатрите на тези нечестиви хора и не се допирайте до нищо тяхно, за да не загинете заради всичките им грехове.“
27. И те се отдръпнаха далеч от жилищата на Корей, Датан и Авирон; Датан и Авирон излязоха и застанаха пред шатрите си с жените, синовете и малките си деца.
28. А Мойсей каза: „От това, което ще се случи, ще познаете дали Господ ме е пратил да извърша всички тези дела, или съм постъпил самоволно:
29. ако те умрат, както умират всички, или ги постигне такова наказание, каквото постига всички хора, то не Господ ме е изпратил;
30. но ако Господ извърши нещо необикновено, ако земята разтвори устата си и погълне тях и всичко, което имат, и те слязат живи в ада, тогава знайте, че тези хора са презрели Господа.“
31. Щом изговори тези думи, земята се раздели под тях;
32. земята разтвори устата си и погълна тях, семействата им, всички близки на Корей и целия им имот.
33. И те слязоха живи в ада с всичко, което имаха; земята ги покри и те бяха изличени от обществото.
34. А всички израилтяни, които бяха около тях, се разбягаха при техните викове с думите: „Дано и нас не погълне земята!“
35. От Господа излезе огън и изгори онези двеста и петдесет мъже, които бяха принесли тамян.