1. За яденето на идолски жертви е ясно, че всички имаме знание. Но знанието поражда гордост, а любовта е съзидателна.
2. Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е узнал така, както трябва да го знае.
3. Ако обаче някой обича Бога, Бог го е познал.
4. Колкото до яденето на идолски жертви, знаем, че идолът е нищо в света и че няма друг бог освен единия Бог.
5. Защото, макар и да има така наричаните богове било на небето, било на земята – а те са много такива богове и господевци,
6. ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко и към Когото ние сме устремени, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото всичко е произлязло и ние сме възродени чрез Него.
7. Но не у всички има това знание. Някои с досегашните си представи за идолите ядат идолски жертви тъкмо като такива и съвестта им се осквернява, защото е немощна.
8. Храната не ни приближава към Бога: нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим.
9. Внимавайте обаче да не би тази ваша свобода да стане спънка за немощните във вярата.
10. Защото, ако някой те види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолски храм, няма ли неговата съвест, щом той е слаб, да го насърчи да яде идолски жертви?
11. И независимо от твоето знание ще загине немощният брат, за когото умря Христос.
12. А като съгрешавате така спрямо братята и наранявате немощната им съвест, вие съгрешавате спрямо Христос.
13. Затова, ако храната съблазнява моя брат, няма да ям месо никога, за да не съблазнявам брата си.