глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16

Старият Завет

Новият Завет

Първо Коринтяни 14 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

Използване на дарбите в богослужението

1. Силно се стремете към любовта, проявявайте усърдие към духовните дарби, а особено към пророчестване,

2. защото онзи, които говори непознат език, говори не на хора, а на Бога, понеже никой не разбира, но той с духа си изговаря тайни.

3. Онзи обаче, който пророчества, той говори на хора за поука, наставление и утеха.

4. Който говори непознат език, себе си поучава, а който пророчества, поучава църквата.

5. Желая всички да говорите разни езици, но още повече – да пророчествате, защото този, който пророчества, е по-важен от онзи, който говори езици, освен ако ги тълкува, за да поучи църквата.

6. Ако сега, братя, дойда при вас и говоря непознати езици, каква полза ще ви принеса, щом не ви говоря било чрез откровение или знание, било чрез пророчество или поучение?

7. И бездушните предмети като кавал или гусла, които издават звуци, ако не издадат разделни звукове, как ще се познае какво се свири на кавала или на гуслата?

8. И ако тръбата издаваше неопределен звук, кой щеше да се приготви за битка?

9. Също така и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере какво казвате? Защото ще говорите на вятъра.

10. Има кой знае колко много езици в света и никой от тях не е безсмислен;

11. ако обаче не разбирам езика, който се говори, за говорещия ще бъда чужденец и говорещият ще бъде чужденец за мене.

12. Също така и вие, понеже ревностно желаете духовни дарби, стремете се да получите в изобилие онези от тях, които са за поука на църквата.

13. Затова който говори на непознат език, нека се моли и за дарба да тълкува,

14. защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, но умът ми остава безучастен.

15. Какво следва значи? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума; ще пея с духа си, но ще пея и с ума.

16. Защото ако благословиш с духа си, как обикновеният вярващ ще каже „амин“ на твоята благодарствена молитва, като не знае какво говориш?

17. Ти добре благодариш, но другият не се поучава.

18. Благодаря на своя Бог, че повече от всички вас говоря непознати езици,

19. но в църква предпочитам да кажа пет думи на разбираем език, за да поуча и други, отколкото безброй думи на непознат език.

20. Братя, не бъдете деца по ум. Бъдете незлобиви като деца, но разсъждавайте като зрели хора.

21. В Закона е писано: „На чужди езици и с чужда уста ще говоря на този народ, но и в такъв случай няма да Ме послушат, казва Господ.“

22. Така че езиците са белег не за вярващите, а за невярващите, докато пророчеството не е за невярващите, а за вярващите.

23. Ако например се събере цялата църква заедно и всички заговорят на непознати езици, и влязат неподготвени или невярващи, няма ли да си рекат, че сте полудели?

24. Ако обаче всички пророчестват и влезе някой невярващ или неподготвен, той от всички се изобличава, от всички се осъжда

25. и така се разкриват тайните на сърцето му. Тогава той ще падне по очи да се поклони на Бога и ще изповяда: „Наистина Бог е с вас!“

Всичко да става с приличие и ред

26. Какво следва от това, братя? Когато се събирате и всеки от вас има да предложи било псалом, било поучение, било език, било откровение, било тълкуване, всичко да става за поука.

27. Ако някои говорят на непознат език, да говорят по двама или най-много по трима, и то един след друг, а един да тълкува.

28. Ако пък няма тълкувател, те да мълчат в църква, а да говорят на себе си и на Бога.

29. От пророците да говорят двама или трима, а другите да преценяват.

30. Но ако дойде откровение на друг, който седи, първият да млъкне.

31. Така един след друг можете всички да пророкувате, та всички да се поучават и всички да се насърчават.

32. А пророческите дарби са подчинени на пророците,

33. защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Както е по всички църкви между вярващите.

34. Жените ви в църковните събирания да мълчат – на тях не е позволено да говорят, а както казва и Законът, да се подчиняват.

35. Ако пък искат нещо да научат, да питат мъжете си вкъщи, понеже е срамота жена да говори в църква.

36. Нима от вас излезе Божието слово или само до вас достигна?

37. Ако някой смята, че е пророк или че има духовна дарба, той трябва да разбере, че това, което ви пиша, са заповеди на Господа.

38. А който не разбира, нека не разбира.

39. Така че, братя, стремете се ревностно към пророчестване, но не пречете да се говорят и непознати езици.

40. Нека всичко става с приличие и ред.