глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16

Старият Завет

Новият Завет

Марк 12 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

Притча за злите лозари

1. Тогава Иисус започна да им говори с притчи: „Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, построи кула, предаде го на лозари и замина надалеч.

2. Когато наближи време за гроздобер, той изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях неговия дял от плода на лозето.

3. А те, като го хванаха, биха го и го отпратиха без нищо.

4. Пак изпрати при тях друг слуга. Него пък замериха с камъни, пукнаха му главата и се отнесоха позорно с него.

5. Изпрати и друг – и него убиха. Така също много други или биха, или убиха.

6. Той имаше и едничък син, когото обичаше. Най-сетне изпрати и него при тях, като си мислеше: „Ще се засрамят от сина ми.“

7. Но лозарите си рекоха: „Този е наследникът. Хайде да го убием и наследството ще бъде наше.“

8. Хванаха го, убиха го и го хвърлиха извън лозето.

9. И така, какво ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, а лозето ще даде на други.

10. Нима и това не сте чели в Писанието: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла.

11. Това е от Господа и е чудо в нашите очи.“

12. Затова искаха да Го заловят, но се бояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И като Го оставиха, те си отидоха.

За плащане на данъка на императора

13. Тогава те изпратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят в някоя дума.

14. Те дойдоха и Му казаха: „Учителю, знаем, че си справедлив и не се влияеш от никого, понеже не гледаш кой какъв е, а вярно поучаваш за Божия път. Право ли е да се дава данък на кесаря, или не? Да даваме ли, или да не даваме?“

15. А Той, като знаеше тяхното лицемерие, каза им: „Защо Ме изкушавате? Донесете Ми един динарий да го видя.“

16. Те донесоха. Тогава Той им каза: „Чии са този образ и надпис?“ Те Му отговориха: „На кесаря.“

17. Иисус им каза: „Като е така, отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ Тогава те се учудиха на чутото от Него.

За възкресението на мъртвите

18. Дойдоха при Него и садукеи, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха:

19. „Учителю, Мойсей ни е написал: Ако на някого умре брат му и остави жена, а деца не остави, то нека неговият брат вземе жена му и създаде потомство на брата си.

20. Имаше седем братя: първият взе жена и след смъртта си не остави потомство.

21. Взе я вторият и умря, но и той не остави потомство, също и третият.

22. И седмината я имаха, но не оставиха потомство. След всички умря и жената.

23. И така, при възкресението, когато възкръснат, на кого от тях тя ще бъде жена? Защото и седемте братя я имаха за жена.“

24. Иисус им отговори: „Не се ли заблуждавате, понеже не познавате Писанията, нито Божията сила?

25. Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, а са като ангели на небесата.

26. А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Мойсей как Бог му каза при къпината: Аз съм Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.

27. Бог не е Бог на мъртви, а на живи. Вие много се заблуждавате.“

Най-голямата заповед

28. Един от книжниците, като чу спора им и видя, че Иисус им отговори добре, приближи се и Го запита: „Коя е най-важната от всички заповеди?“

29. А Иисус му отговори: „Най-важната от всички заповеди е: Слушай, Израилю! Господ, нашият Бог, е един Господ;

30. и възлюби Господ, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум, и с цялата си сила. Тази е първата заповед.

31. Втората, подобна на нея, е: Обичай ближния си като себе си. Друга заповед, по-голяма от тези, няма.“

32. Книжникът Му каза: „Добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един и няма друг освен Него;

33. и че да Го обичаш с цялото си сърце и с целия си разум, и с цялата си душа, и с цялата си сила, и да обичаш ближния като самия себе си е повече от всички всеизгаряния и жертви.“

34. Иисус, като видя, че той отговори разумно, каза му: „Не си далече от Божието царство.“ След това никой вече не дръзна да Го пита.

Иисус Христос и Давид

35. Иисус продължи да поучава в храма с думите: „Как могат книжниците да твърдят, че Христос е син на Давид?

36. Сам Давид каза чрез Светия Дух: Господ каза на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти.

37. И така, сам Давид Го нарича Господ, как може тогава Той да е негов син?“ Много народ слушаше Иисус с наслада.

Предпазване от лошия пример на книжниците

38. В поучението Си Той казваше още: „Пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по улиците,

39. предни места в синагогите и почетни места по гощавките,

40. изпояждат имота на вдовиците и лицемерно дълго се молят – те ще получат по-тежка присъда.“

Лептата на бедната вдовица

41. Тогава Иисус седна срещу кутиите за дарения в храма и гледаше как народът пуска пари в тях. Мнозина богаташи пускаха много.

42. А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, което се равнява на един кодрант.

43. Като повика учениците Си, Иисус им каза: „Истината ви казвам, че тази бедна вдовица даде повече от всички, които пуснаха в кутията.

44. Защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия даде всичко, което имаше за преживяване.“