1. И каза им още: „Истината ви казвам: тук стоят някои, които ще доживеят да видят Божието царство, дошло в сила.“
2. А шест дена по-късно Иисус взе със Себе Си само Петър, Яков и Йоан, изведе ги насаме на една висока планина и се преобрази пред тях.
3. Дрехите Му заблестяха ярко, бели като сняг – такива, каквито никой на земята не може да избели.
4. И ето пред тях се яви Илия заедно с Мойсей, които разговаряха с Иисус.
5. Тогава Петър се обърна към Иисус и рече: „Учителю, добре е да бъдем тука. Да направим три сенника – един за Тебе, един за Мойсей и един за Илия.“
6. Но той не знаеше какво говори, понеже бяха уплашени.
7. Появи се облак и ги засени, а от облака се чу глас, който възвестяваше: „Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте!“
8. И внезапно, като се огледаха наоколо, те не видяха край себе си вече никого освен Иисус сам.
9. А когато слизаха от планината, Той им поръча да не разказват на никого онова, което са видели, докато Синът човешки не възкръсне от мъртвите.
10. Те спазиха тази поръка, като разискваха помежду си какво означава това – да възкръсне от мъртвите.
11. И Го попитаха: „Защо книжниците казват, че най-напред трябвало да дойде Илия?“
12. А Той им отговори: „Да, най-напред ще дойде Илия и ще възстанови всичко. И както е писано за Сина човешки, че трябва много да пострада и да бъде унижен,
13. казвам ви, че и Илия вече дойде и те постъпиха с него, както си искаха, според писаното за него.“
14. Като дойде при учениците Си, Иисус видя много народ около тях, както и книжници, които спореха с тях.
15. Щом Го видя, целият народ се смая, стекоха се и Го поздравяваха.
16. Той ги попита: „За какво спорите с тях?“
17. Един от народа отговори: „Учителю, доведох при Тебе сина си, обхванат от дух на немота.
18. Когато и да го обземе, тръшка го, той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява. Казах на учениците Ти да го изгонят, но те не можаха.“
19. Иисус му отговори: „О, роде невярващ, докога ще съм с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!“
20. И го доведоха при Него. Когато духът Го видя, веднага разтресе момчето, така че то падна на земята и се валяше запенено.
21. Иисус попита баща му: „Откога то страда така?“ Той отговори: „От детство.
22. Духът много пъти го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби. Но ако можеш да направиш нещо, смили се над нас и ни помогни.“
23. Иисус му каза: „Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.“
24. Бащата на момчето веднага извика през сълзи: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми.“
25. А Иисус, като видя, че се стича народ, забрани на нечистия дух с думите: „Дух на немотата и глухотата, Аз ти заповядвам: излез от него и не влизай вече в него!“
26. И духът, като изкрещя и сгърчи силно момчето, излезе. То стана като мъртво, така че мнозина го мислеха за умряло.
27. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го и то стана.
28. И когато влезе в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: „Защо ние не можахме да го изгоним?“
29. Той им отговори: „Този род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост.“
30. Като излязоха оттам, те продължиха през Галилея, но Иисус не искаше никой да узнае,
31. като обясняваше на учениците Си и им казваше: „Синът човешки ще бъде предаден в човешки ръце и ще Го убият, а на третия ден след убиването ще възкръсне.“
32. Но те не разбираха тези думи и се бояха да Го попитат.
33. След това те дойдоха в Капернаум. Когато Той беше в една къща, попита ги: „За какво разсъждавахте помежду си по пътя?“
34. Те мълчаха, понеже по пътя бяха разговаряли помежду си за това, кой е по-голям.
35. Тогава Той седна, повика дванадесетте и им каза: „Който иска да бъде пръв, трябва да бъде последен от всички и слуга на всички.“
36. И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им каза:
37. „Този, който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Този, Който Ме е изпратил.“
38. Тогава Йоан Му каза: „Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас. Ние му забранихме, защото не ни следва.“
39. А Иисус отвърна: „Не му забранявайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, скоро няма да може да говори лошо за Мене.
40. Защото, който не е против вас, той е с вас.
41. И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истината ви казвам – такъв няма да загуби наградата си.
42. А който съблазни един от тези, малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морето.
43. Ако те съблазнява ръката ти, отсечи я. По-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка, отколкото да имаш две ръце, а да отидеш в ада, в неугасимия огън,
44. където червеят им не умира и огънят не угасва.
45. Ако те съблазнява кракът ти, отсечи го. По-добре е за тебе да влезеш в живота без крак, отколкото да имаш два крака, а да бъдеш хвърлен в ада, в неугасимия огън,
46. където червеят им не умира и огънят не угасва.
47. Ако те съблазнява окото ти, извади го. По-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш две очи, а да бъдеш хвърлен в огнения ад,
48. където червеят им не умира и огънят не угасва.
49. Защото всеки с огън ще се осоли и всяка жертва със сол ще се осоли.
50. Добро нещо е солта. Но ако солта се обезсоли, какво ще ѝ добавите? Имайте у себе си сол и мир имайте помежду си.“