1. Оттам Той излезе и отиде в родното Си място, а учениците Му Го следваха.
2. И когато дойде събота, започна да поучава в синагогата; мнозина, които Го слушаха, се учудваха и казваха: „Откъде е у Него всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена? А какви чудеса се вършат чрез Неговите ръце!
3. Този не е ли дърводелецът, синът на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук между нас?“ И те се отвърнаха от Него.
4. А Иисус им каза: „Никъде пророк не е без почит освен в родното си място, между сродниците си и в своя дом.“
5. Поради това не можеше да извърши там никакво чудо, освен че изцели няколко болни, като положи ръце върху тях.
6. И се чудеше на тяхното неверие. Той обикаляше по околните села и поучаваше.
7. Като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове.
8. И им поръча да не вземат нищо за по път освен една тояга – нито хляб, ни торба, нито пари в пояса си,
9. но да обуват само сандали и да не обличат две дрехи.
10. Той им каза: „Когато влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам.
11. И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, когато излизате оттам, отърсете праха от краката си за свидетелство срещу тях. Истината ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на онзи град.“
12. И те тръгнаха и проповядваха, че всички трябва да се покаят,
13. изгонваха много бесове, помазваха мнозина болни с елей и ги изцеляваха.
14. Цар Ирод чу за Иисус, понеже името Му беше станало известно, и каза: „Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова чрез него стават чудеса.“
15. Други казваха: „Това е Илия“, а други: „Той е пророк като един от древните пророци.“
16. Но Ирод, като чу, каза: „Това е Йоан, когото обезглавих. Той е възкръснал от мъртвите.“
17. Защото сам Ирод беше изпратил да хванат Йоан и да го оковат в тъмница. Това стана заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже се беше оженил за нея;
18. а Йоан говореше на Ирод: „Не ти е позволено да имаш жената на брат си.“
19. Иродиада пък го мразеше и искаше да го убие, но не можеше,
20. защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят мъж, и го пазеше. Много неща вършеше според съветите му и охотно го слушаше.
21. А като дойде удобен ден, когато Ирод даде гощавка за рождения си ден на своите велможи, хилядници и първенци на Галилея,
22. дъщерята на Иродиада влезе, танцува и се хареса на Ирод и на сътрапезниците му. Царят каза на момичето: „Искай от мене, каквото желаеш, и ще ти дам.“
23. Тогава ѝ се закле: „Каквото поискаш от мене, ще ти дам – дори половината си царство.“
24. А тя излезе и попита майка си: „Какво да поискам?“ Тя ѝ отговори: „Главата на Йоан Кръстител.“
25. И като влезе отново бързо при царя, поиска с думите: „Желая веднага да ми донесеш на блюдо главата на Йоан Кръстител.“
26. А царят се натъжи, но заради клетвата си и сътрапезниците си не поиска да ѝ откаже.
27. И като изпрати веднага палач, царят заповяда да донесе главата му.
28. Той отиде, отсече му главата в тъмницата, донесе я на блюдо и я даде на момичето, а момичето я даде на майка си.
29. Когато учениците му чуха, дойдоха и взеха тялото му и го погребаха в гробница.
30. Апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и поучавали.
31. И Той им каза: „Елате сами на уединено място и си починете малко.“ Тъй като мнозина идваха и си отиваха, та дори нямаше кога да ядат.
32. И отидоха с лодка на уединено място насаме.
33. Народът видя как заминаваха и мнозина Го познаха. И пеша се стекоха там от всички градове, изпревариха ги и се събраха при Него.
34. И когато Иисус излезе, видя много хора. Тогава Той се съжали над тях, защото бяха като овце без пастир, и започна да ги поучава за много неща.
35. А понеже стана късно, учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Мястото е безлюдно и вече е късно.
36. Разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат какво да ядат.“
37. А Той в отговор им рече: „Дайте им вие да ядат.“ Но те Му казаха: „Да идем ли да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат?“
38. И Той ги попита: „Колко хляба имате? Идете и вижте.“ След като узнаха, казаха: „Пет хляба и две риби.“
39. Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини.
40. И насядаха на групи по сто и по петдесет.
41. И като взе петте хляба и двете риби, Той погледна към небето, благослови, разчупи хлябовете и даде на учениците, за да ги наслагат пред тях. Също и двете риби раздели на всички.
42. И всички ядоха и се наситиха.
43. И вдигнаха дванадесет пълни кошници къшеи хляб и остатъци от рибите.
44. А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди души.
45. И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да минат преди Него на отвъдния бряг към Витсаида, докато Той разпусне народа.
46. И след като се отдели от тях, Той отиде в планината, за да се помоли.
47. Привечер лодката беше сред езерото, а Той – сам на сушата.
48. И ги видя, че се измъчват при плаването, понеже вятърът им беше насрещен. И около четвъртата нощна стража Той се приближи към тях, вървейки по езерото, и искаше да ги отмине.
49. Като Го видяха да ходи по езерото, те помислиха, че това е привидение, и изкрещяха,
50. защото всички Го видяха и се уплашиха. А Той веднага им заговори: „Спокойно! Аз съм – не се бойте!“
51. Тогава влезе при тях в лодката и вятърът утихна. Те се смаяха твърде много и се чудеха.
52. Защото те не разбраха станалото с хлябовете, понеже сърцето им беше закоравяло.
53. И като преплаваха, дойдоха в Генисаретската земя и слязоха на брега.
54. Когато излязоха от лодката, жителите веднага Го познаха,
55. бързо разгласиха по цялата околност и започнаха да донасят на носилки болните там, където чуваха, че е дошъл.
56. И където влезеше – в села или в градове, или в колиби, поставяха болните по многолюдните места и Го молеха да се докоснат поне до края на дрехата Му. И всички, които се докоснаха до Него, се излекуваха.