1. Казвам още: наследникът, докато е невръстен, с нищо не се отличава от роб, макар да е господар на всичко.
2. Той е подвластен на настойници и управители до определеното от бащата време.
3. Така и ние, докато бяхме невръстни, бяхме подвластни на силите на света.
4. Но когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син, Който се роди от жена и се подчини на закона,
5. за да изкупи онези, които бяха под закона, и да бъдем осиновени.
6. А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който вика: „Авва! Отче!“
7. Затова не си вече роб, а син. Ако пък си син, ти си и Божий наследник чрез Христос.
8. Преди време, когато не познавахте Бога, служехте на тези, които по естество не са богове.
9. Но сега, като познахте Бога, или по-добре, като бяхте познати от Бога, защо се връщате отново към немощните и безпомощни сили и отново искате да им служите?
10. Почитате дни и месеци, времена и години.
11. Загрижен съм за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви.
12. Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не ме обидихте.
13. Знаете, че когато ви благовестих за първи път, бях останал поради телесна болест.
14. И въпреки това мое телесно изпитание вие не ме презряхте и не се погнусихте, но ме приехте като Божий ангел, като Иисус Христос.
15. Колко въодушевени бяхте тогава! Уверявам ви, че ако можеше, очите си щяхте да извадите и да ми ги дадете.
16. Нима сега ви станах враг, като ви говоря истината?
17. Онези се стремят към вас не за добро; те искат да ви отлъчат от мене, за да се стремите вие към тях.
18. Добре е да се стремите към доброто винаги, а не само когато съм сред вас.
19. Деца мои, аз отново изпитвам родилни мъки за вас, докато във вас бъде изобразен Христос.
20. Бих искал сега да бъда помежду ви и да ви говоря с друг глас, защото не зная какво да направя за вас.
21. Кажете ми вие, които желаете да се подчинявате на закона: не се ли вслушвате в закона?
22. Защото е писано: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната.
23. Но този, който беше от робинята, се роди само според природата, а който беше от свободната – според Божие обещание.
24. Това е казано иносказателно. Това са двата завета. Единият е от Синайската планина и се ражда за робство. Той е Агар,
25. понеже Агар означава планината Синай в Арабия и съответства на сегашния Йерусалим, който живее в робство с децата си.
26. А небесният Йерусалим е свободен: той е майка на всички ни.
27. Защото е писано: „Ликувай, неплодна, която не си раждала, ликувай от радост и възкликни ти, която не си се превивала от родилни болки, защото синовете на самотната са много повече от синовете на омъжената.“
28. Ние пък, братя, сме като Исаак – деца на обещание.
29. Но както тогава роденият само според природата преследваше родения чрез Духа, така е и сега.
30. А какво казва Писанието? Изпъди робинята и сина ѝ, защото синът на робинята не бива да бъде наследник заедно със сина на свободната.
31. Затова, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.